Много хора, когато учат ненасилствена комуникация, правят две неща, които създават изключителни трудности за останалите хора да се доверят.

И тези две неща са нещо като много бърза рецепта за развиване на алергия към ненасилствената комуникация от хората, върху които “е упражнявана”.

Това се отнася както за между възрастните, така и за между възрастни и деца – особено валидно е в отношения родители-деца или учители-деца. При децата то си проличава особено бързо и ясно.

Тези две неща, които отблъскват останалите от ненасилствената комуникация и водят до “развиване на алергия” към нея са следните:

• Предлагане на емпатия на някого с очакването, че след това той/тя ще промени мнението/решението си. Много родители правят това с децата си – предлагат едно, две или три изречения емпатия и разбиране и след това казват на детето си какво да прави, защото надеждата им е, че емпатията “си е свършила работата” и ще доведе до промяна. Същото се случва и в партньорски отношения, където често единият партньор изразява проява на разбиране и емпатия към другия с надеждата, че те ще доведат до промяна на мнението му.

• Формулирането на желание или искане като молба, когато всъщност то е изискване и очакване и ще има последствия за този, към когото е отправено, ако не бъде свършено. Разликата между молба и изискване е именно в реакцията и отношението при отказ.

Това са два начина, по които ние реално използваме само “формата” на диалог, чисто формално, без реално да сме в намерението за диалог.

Защото при намерението за диалог, емпатията идва от любопитство и отвореност да видим какво ще се случи в и чрез разговора и няма предварително установен задължителен резултат.

Тя е реално присъствие за преживяването на другия, а изслушване с цел постигане на нашето, не инструмент за получаване на това, което ние искаме.

И всичко отново опира до това какво е нашето намерение – да постигнем на всяка цена онова, което желаем (дори и на цената на връзката, защото тя неминуемо винаги страда, когато се наложим, дори и да е по тънък и по-манипулативен начин) или да запазим връзката и да търсим решения, които биха работили за всички намесени?

Горните две не просто не постигат желаната си цел, те допълнително развалят връзката и отношенията – остават впечатлението за “измаменост” и “манипулация” и по този начин сриват и подкопават доверието, както и разрушават усещането за истинско приемане, разбиране и безопасност във връзката.

А те – усещането за сигурност и безопасност, истинското безусловно приемане, доверието и разбирането са в основата на стабилните отношения и свързаност.