1. Отвореност към себе си: Дори когато действам по начини, които наистина не харесвам, се стремя (целя) да държа сърцето си отворено за себе си. Ако установя, че се самоосъждам и не мога да се свържа с нуждите си, се стремя да търся подкрепа, за да се свържа отново със себе си и да държа със състрадание нуждите, мотивиращи действията ми.

2. Отвореност към пълния емоционален обхват: Дори когато чувствата ми са неудобни за мен, се стремя (целя) да ги чувствам и да присъствам за себе си, да държа сърцето си отворено за пълнотата на емоционалното си преживяване. Ако установя, че се отклонявам от преживяването си, опитвайки се да го избегна, да го минимизирам, да съм безчувствен за него или да се затворя, се стремя да търся подкрепа, за да се освободя от тези реакции, които са моя механизъм на самозащита, да внеса нежност в минали преживявания, които може да са създали моята реакция, и да се отворя за това, което е сега.

3. Рискуване на моята собствена значимост: Дори когато съм пълен със съмнения, се стремя (целя) да се предложа изцяло на света. Ако установя, че си мисля, че не съм важен или че моите действия са без значение, се стремя да търся подкрепа, за да съживя присъствието и дарбите си пред света и да избера да се ангажирам по творчески начин.

4. Отговорност: Дори когато съм претоварен с препятствия или трудни емоции, се стремя (целя) да поема пълна отговорност, в рамките на взаимозависимия контекст, за моите чувства, мисли, нужди, действия и живот. Ако установя, че предавам силата си (избора си и възможността си да избирам за себе си) на други хора, по-големи сили, навици или аналитични категории като моето минало или някакви етикети, които поставям върху себе си (например, че съм неспособен), се стремя (целя) да търся подкрепа, за да намеря основния източник на избор в себе си, за да присъствам постоянно на моите нужди и цели и да поискам това, което искам.

5. Грижа за живота ми: Дори когато съм стресиран или пренатоварен, се стремя (целя) да поддържам ангажиментите си към моето благополучие и да предприемам действия, които подхранват живота ми в общност с другите. Ако установя, че се отказвам от стратегии, за които знам, че допринасят за живота ми, или се оттеглям от свързване, за да се погрижа за нуждите си, се стремя да търся подкрепа, за да се заземя в скъпоценността на включването на собствения си живот в моя взаимозависим кръг от грижи.

6. Нежност към границите: Дори когато съм привлечен да се ангажирам с нещо по начин, който ме пренатоварва и не уважава границите ми и капацитета ми (включително към някой от тези ангажименти), се стремя (целя) да остана внимателен към границите на моите възможности във всеки даден момент. Ако установя, че надхвърлям възможностите си, имам за цел да търся подкрепа, за да почета естествената мъдрост на моя организъм и да се простирам само в настоящите си граници, докато увеличавам капацитета си с течение на времето.