Изясняване на нуждите ни

Често в ситуации се оказваме отново и отново реагирайки със старо поведение, което бихме предпочели да променим. Това е така, защото знаем какво не искаме да правим повече, но нямаме нов начин/ план за реагиране на същите стари ситуации.

Ако установяваме, че продължаваме да се държим по начини, които не работят за нас, можем да разгледаме неудовлетворените си нужди в такива ситуации и да обмислим други методи за тяхното задоволяване.

Забелязала съм, че често, когато около мене е шумно, съм склонна да стана раздразнителна, което не рядко довежда до говорене на по-висок глас от моя страна или с тон, който е рязък и не изразява грижа и внимание към другите. Ако обаче бъда по-внимателна и осъзната за нуждите си в момента, ще установя, че имам нужда от почивка, тишина, покой. Когато си дам сметка за това, аз често реагирам по съвсем различен начин, избирайки някакво поведение, което е по-вероятно да удовлетвори потребността ми – например – опитвам се уважително да я комуникирам с другите като споделя как се чувствам в момента или пък просто се отстранявам от ситуацията като моля за извинение. Това ми се е случвало и като приятел, и като родител, и като учител – в класната стая, където съм молила за 5 минути пауза.

А ето какъв пример дава Мери Маккензи, обучител по Ненасилствена комуникация (примерът ми хареса, защото и това ми се случва често:) ):

“Да приемем, че работите с някой, който говори много повече, отколкото ви харесва. Може да се опитате да го изслушате учтиво през първия половин час, но раздразнението ви се усилва и му казвате нещо съкратено: „Трябва да се върна на работа!“ Съжалявате за това всеки път, когато го правите, но изглежда не можете да накарате себе си да реагирате по различен начин.

Вместо да критикуваме себе си или да съдим другия като непрестанен говорещ, нека отделим малко време, за да обмислим своите неудовлетворени нужди. Те могат да бъдат време, интерес или дори внимание. Какво ни е необходимо, за да отговорим на тези потребности? Бихме ли се чувствали по-добре, ако разговорът продължи по-кратко или ако сме по-подготвени за дълъг диалог?

След като се свържем с неудовлетворените си нужди и имаме няколко идеи какво би било необходимо, за да ги посрещнем, можем да отправим молба съм другия човек: „Чувствам се малко притеснен, че този разговор може да продължи по-дълго, отколкото в момента имам възможност. Работя по краен срок и бих искал да се върна към него. Ще бъде ли добре, ако се разберем да продължим този разговор, в момент, в който не съм под толкова голям натиск? ”

И отново изводът е:

Ако установяваме, че продължаваме да се държим по начини, които не работят за нас, можем да разгледаме неудовлетворените си нужди в такива ситуации и да обмислим други методи за тяхното задоволяване.

Упражнение за днес:

Наблюдавайте днес дали повтаряте поведение, които искате да промените.

Свържете се с неудовлетворените си нужди и след това идентифицирайте нова стратегия за ситуацията.

“Всичко започва със саморефлексия.”

-Шърли Маклейн