Да наблюдаваме без да осъждаме – Кришнамурти е казал, че способността да наблюдаваме, без да поставяме оценки и без да осъждаме и преценяваме е най-висшата степен на интелигентност.

За много от нас това е много трудно – от малки сме свикнали да тълкуваме, интерпретираме, анализираме, преценяваме, осъждаме, етикираме, коментираме онова, което виждаме и което се случва около нас. Навикът на мозъка ни често е да създаде история около това, което виждаме, независимо, че в повечето случаи ние не знаем и историята в главата ни е просто едно предположение/хрумване, в което обаче автоматично избираме да вярваме.

Като родители често казваме на децата да направят нещо и после виждаме, че не са. Веднага можем да създадем история в главата си, че са мързеливи, не им пука, правят ни напук, не ни уважават и т.н. Може би въобще няма да ни хрумне, че са били изморени от училище, разстроени от скарване с приятел, имат любовни вълнения, и са разсеяни или са искали да си починат и т.н.

Като учители също често тълкуваме липсата на домашно или наличието на разсеяност и неподготвеност за уроците с нехайство, мързел. Няма да ни хрумне, че може детето да е уморено или да има други проблеми. Рядко се замисляме на кои свои нужди то е казало “да”, за да се появи без домашно, например – какви свои потребности е опитвало да удовлетвори – почивка, усамотяване, забавление, избор?

Като партньори също често тълкуваме действия или бездействия на партньора ни с това, че “не се е сетил, защото не му е толкова важно”, “не ни уважава достатъчно”, “не го е грижа достатъчно” и т.н.

Ето как го описва Мери Макензи:

“Вие сте в магазина и виждате някого, когото не сте виждали отдавна. Той ви подминава без да каже нищо, а вие си мислите – “Какъв сноб!” или “Той не ме харесва!”. По-късно откривате, че той въобще не ви е разпознал или че е бързал да купи лекарства на майка си. (Или пък, че се е притеснявал от случайната среща с вас, не е знаел как да реагира и от притеснение и срам е подминал. – бел.прев.)

В друг ден може да звъннем на колега, за да помолим за помощ. Той не връща обаждането и ние започваме да си мислим: “Обаждам му се прекалено често!” или “Той е толкова нечувствителен! Би трябвало да знае колко е важно това за мен!” По-късно разбираме, че е бил извън града или че точно се е разделил с жена си и е много разстроен.

Много пъти, това, което се случва и историята, която ние създаваме за това защо се случва така, са две различни неща. Винаги, когато създаваме история около действията на някой човек, ние създава драма и болка в живота си.

Преди да отделим и един момент в съставянето на история за поведението на някой, нека се спрем и изясним за себе си какво реално се е случило и да дадем най-доброто от себе си в усилията си да не добавяме нито едно свое тълкуване, интерпретация или осъждане.

В първия случай – ние сме в магазина и някой минава покрай нас без да каже нищо. Това е всичко, което знаем. Във втория пример единственото, което знаем е, че сме се обадили на колегата ни и той не е върнал обаждането.

След като имаме яснота около това, което наистина се е случило, можем да обмислим възможнстта да се свържем с другия човек и да разберем повече за това какво се случва с тях.

Ще открием, че колкото повече наблюдаваме живота без преценки и тълкувания, толкова по-отворени се чувстваме да чуем другите и да се свържем с тях. ”

Съвет за деня –Нека опитаме днес да се придържаме към фактите и да не измисляме истории за това защо хората се държат по определен начин.