Често срещан капан, в който попадаме като родители, е да се опитаме да накараме децата си да се съобразят с нас, като им кажем как поведението им влияе на собственото ни емоционално състояние. И по този начин – да се почувстват отговорни/виновни – да изпитат вина (че „са ни разстроили, ядосали, натъжили“, т.н.)

Тази „стратегия“ често се разглежда като начин за преподаване на емпатия „децата трябва да знаят как техните действия и поведение влияят на другите“

Колкото и да мога да се съглася с това колко е важно нашите деца да знаят, че не всяко поведение е приемливо, да направим децата си отговорни за нашето емоционално състояние НЕ е начинът да ги научим на този урок.

Когато накараме децата си да бъдат отговорни за управлението на нашите емоции, ние учим на съзависимост, а не на емпатия.

НИЕ сме единствените, които контролират нашите емоции и как избираме да реагираме на поведението на нашите деца или други стресови фактори в нашата среда.

Като родители, една от най-важните ни задачи е да поемем ПЪЛНАТА отговорност за регулирането на емоциите си, така че те да не се прехвърлят върху нашите близки

Но как да споделяме емоциите си по здравословен начин?

Вместо „В момента ме разочароваш и това ме ядосва!“

можем да кажем:

„Чувствам се разочарован/напрегнат, ще отделя малко време, за да се опитам да се успокоя“

По този начин ние наистина сме честни за това, което чувстваме, но споделяме за емоциите си от място на притежаване на нашите чувства и отговорност към тях (че това е НАШЕ чувство и е нужно ние да го управляваме, ние сме отговорни за него)

И в идеалния случай искаме да придружим тези думи с демонстриране на стратегии за саморегулиране

„Уф, трябва да направя пауза и да си поема дъх – усещам как стресът завладява тялото ми в момента и това не ми харесва“.
„Забелязвам колко нетърпелив съм с теб, трябва да направя кратка почивка – веднага се връщам“

Ако не можем да направим това в момента и в крайна сметка изпуснем нервите си (което се случва понякога!), ето как можем да подходим към възстановяване на щетите:

„Леле, преди малко ми беше много трудно, съжалявам, че така ти се развиках. Знам, че може да не го усещаш така в момента, но това, че се ядосвам така, не е твоя вина. Моя работа е да се справя с моите чувства и да запазя спокойствие, когато ми е трудно, а сега не можах да го направя.“