Когато имаме трудности във взаимоотношения, културално-обусловената и заучена реакция е да потърсим кой е прав и кой греши, да потърсим виновния (вината – в себе си или в другия) и съответно да обвиним.

Вместо да осъждаме, можем да се опитаме да се фокусираме върху това, което и двамата искаме и да разберем – кое е важното зад думите и действията на хората? Какво наистина казват?

За това ни е нужно дълбоко слушане.

Дълбокото слушане е слушане за онова, което стои зад думите, зад обвиненията, зад осъждането и критикуването.

Това е слушане с любов и състрадание, защото любовта и състраданието не функционират в рамката на правилно/грешно или добро/лошо. Те чуват това, от което другият има нужда; това, към което се стреми.

Например, ако другият каже: „Не те е грижа за мен.“, какво ли иска наистина?

Предполагам, че има нужда от грижа.

Или потребностите му да бъдат взети предвид.

Ако се фокусираме само върху думи (а не това, което стои зад тях), може да започнем да си спомняме всички моменти, в които сме проявявали грижа и да започнем да ги изреждаме.

Или да спорим, че това, което казва, не е вярно.

Този тип спор обикновено води до повече гняв и презрение, защото не демонстрира, че сме чули наистина (дълбоко) другия човек или че ни е грижа за него.

По-ефективен отговор може да бъде съсредоточаване върху основните нужди, които чуваме зад думите, като например: „Звучиш разстроено, защото смяташ, че не ме е грижа за теб? Искаш да знаеш, че те ценя и ме интересуваш?”

Може да не сме съгласни с твърдението на човека. Не е нужно.

Всичко, което правим, е да признаем чувствата и да посочим актуалната нужда.

С такова дълбоко слушане и отразяване, другият човек се усеща чут и това е най-добрата подготовка на почвата за пълноценен разговор за разрешаване на ситуацията.