Случвало ли ви се е да водите разговор с някого и той внезапно да млъкне?

Особено, ако самият разговор е натоварен или предизвикателен, това може да извика най-различни чувства в нас – притеснение, гняв, раздразнение, както и различни нужди/потребности биха могли да стоят зад тези наши чувства – свързване, подкрепа, доверие, безопасност и други.

Често обаче ние не мислим за това, когато се случи такъв момент на мълчание, а обратното – увличаме се в емоцията и в различни мисли тип оценки за поведението/тълкувания/интерпретации/обвинения/критика.

Много е лесно в такъв момент да се увлечем в създаването на “история” или да обвиним другия. Ако сме раздразнени, това често може да доведе и до загуба на доверие.

Вместо да си създаваме истории за това какво се случва с другия човек или да му се ядосваме и сърдим, можем да опитаме да емпатизираме. Това означава да предположим какви може да са неговите чувства и нужди в този момент и, ако усещаме пространство, да попитаме дали сме близо до неговото преживяване. *

Можем да кажем:

“Когато мълчиш, се чудя дали си ядосан и продължаваш да имаш желание да продължим сега или предпочиташ да спрем и да продължим утре?”

или

“Когато мълчиш, се чудя дали си наранен и дали имаш нужда да чуеш/разбереш, че ме е грижа за твоите нужди колкото и за моите?”

или

“Притесняваш ли се, че ако тръгнеш да казваш нещо сега, после може да съжаляваш?”

Ако в този момент човекът отсреща го боли много, може да има нужда дори от още емпатия, рефлектиране и валидиране.

Също така може да има нужда от пространство да изясни мислите си или нуждите си.

Опитът да разберем нуждите на другия, заедно с нашите, ще ни помогне да изберем най-подходящата стъпка в съответния момент.

*ако нашите собствени чувства са много интензивни в този момент, най-добре първо да предложим емпатия на себе си – сами – като обърнем внимание на емоцията и на нуждата под нея.

Ако усещаме, че самоемпатията не ни е достатъчна, можем да се обърнем за подкрепа към някой друг, който може да ни предложи емпатия и да ни изслуша. В такъв случай винаги можем да помолим другия човек да продължим разговора в друг момент с фрази като:

“Имам нужда от малко време, за да мога да продължа този разговор. Съгласен ли си да го направим утре?”