В общуването ни често сме парализирани от страха някой да не ни откаже или да не чуем “не”. Това често ни спира дори да опитаме да поискаме. Този страх е дълбок, вътрешен, екзистенциален, защото свързваме отказа с отхвърляне и го съотнасяме към собствената ни стойност – дали струваме. Израелската терапевтка Мики Каштан казва, че зад всеки въпрос от какъвто и да е вид стои подсъзнателно и друг въпрос – “Струвам ли достатъчно, за да удовлетвориш желанието ми/молбата ми?” И когато чуем “не” на зададения си въпрос, ние го съотнасяме и към втория, подсъзнателен – “Не, не струвам, не съм важен…”

Ако можем, вместо това, да погледнем на “не”-то по различен начин, това значително би променило собственото ни преживяване. Ако можем да видим “не”-то като казване на “да” на нещо друго – тогава виждаме нещата от друг ъгъл.

Когато някой казва “не” на нещо, той всъщност казва “да” на нещо друго.

  • Искаш ли да излезем на вечеря? (предложение, провокирано от някаква нужда – забавление, разнообразие)
  • Не. (това може да е “да” на почивка, на усамотяване, на свързване)

“Удивително е колко много хората се страхуват от думата “не” – толкова много, че се притесняват да попитат за това, което искат, защото какво, ако другият човек каже: “не”? Аз им казвам, че не е “не”-то, което ги притеснява, а те казват: “Да, точно това е, аз съм много уплашен от него.” Проблемът обаче никога не е “не”-то, а какво ние казваме на себе си, когато другият човек каже “не”. Ако си кажем, че това е отхвърляне, това е проблем, защото боли. Отхвърляне, ауч. Но, ако слушаме с ушите на ненасилственото общуване, ние никога няма да чуем “не”. Ние ще сме наясно, че “не” е само неуспешно изразяване на това, което човекът иска. И няма да чуем “не”-то, а само желанието. Необходима е известна практика, за да се постигне това.”

Маршал Розенберг
Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •