Нашето общество, социалните структури и силата на убежденията и базираните на тях истории

Покана за размисъл и едно възможно обяснение

Да разберем и осъзнаем принципа на създаване на човешките общества

Всяко човешко общество е изградено около определена доминираща „история“ за това какви са човешките същества и какво представлява животът. Всяко човешко общество създава социални институции (да управлява неговите дела в определена сфера) въз основа на точно тази история, разказана в това обществото.

Примери за това са: 

• институциите за разпределяне ресурси (като пазарна икономика, централно планирани икономики, или икономика на размяната, или икономики на даряването (gift economy)), 
• институции за разрешаване на спорове и отклонения от нормите на поведение, установени в обществото (като съдебни правосъдни системи или системи за възстановително правосъдие), 
• институции на управление (което може да бъде монархии, представителни демокрации, тоталитарни режими и много други) и 
• институции за грижа на болните (като социализирано здравеопазване, здравно обслужване, основано на застраховка, или здравни грижи в общността)
• институции за израстване и образование (тоталитарни или демократични)*

Една институция с особено значение е социализацията на следващото поколение: всяко общество трябва да подготви своите млади да функционират вътре в институциите, съществуващи в това общество, по начина, по който са изградени. 

Въз основа на това как децата са третирани в обществото, те израстват като човешки същества, които, в повечето случаи, действат по начини, които потвърждават историята, която е в основата на институциите в обществото.

Схемата по -долу илюстрира множеството взаимно-подхранващи и усилващи се отношения и взаимовръзки, които съществуват между тези четири елемента във всяко общество. 

По-долу описвам два начина, по които обществата могат да работят, базирани на две различни доминиращи истории за това какво са човешките същества и съответно – поставени на две различни крайности по спектъра на това как властта е използвана:

– общества, базирани на авторитет (authority-based societies)

– общества, базирани на сътрудничество (collaboration-based societies).

(Една скоба – в реално съществуващите общества нещата не са така ясно разграничени и нищо не е черно-бяло. Дори в обществата, основани на авторитети, винаги са съществували места със сътрудничество. По същия начин, обществата, базирани на сътрудничество, сигурно също имат случаи – в някои предварително определени ситуации, по време на извънредни ситуации или в други условия, в които бързи действия от страна на един индивид или много малка група хора може да отговорят и да се погрижат за повече нужди на цялото общество, отколкото съвместното взимане на решение би могло. )

Въпреки тази сложност в реално съществуващите общества, е доста полезно да се прави разлика между общества и системи, основани на авторитет и такива, основани на сътрудничество, както и да се осъзнае как всяко общество създава и включва нивата описани в диаграмата по-горе. 

Обединяването на тези разбирания и осъзнавания с изследването на това как функционират системите днес на всяко ниво и какво може да бъде едно общество и системи, базирани изцяло на сътрудничество, може да осигури много по-голяма яснота относно това, което трябва да направим на всяко от нивата, за да увеличим незабавно сътрудничество и да преминем към създаване на свят, който подкрепя хората и по-голямото семейство на живота (различните екосистеми).

За всяка една от тези организации на обществото по-долу е описано онова, което става истина във всеки от кръговете на диаграмата и по този начин показва как едно общество винаги е склонно да се възпроизвежда. 

Да разберем (проумеем) и осъзнаем (доминиращата) историята (и всичко, което произтича от нея)

• Общества, основани на авторитет и историята (убежденията), която стои зад тях
• Общества, основани на сътрудничество и историята (убежденията), която стои зад тях

Общества, основани на авторитет

Обществата, основани на авторитет, работят на един основен принцип: В семейството и в обществото като цяло някои хора имат право да взимат решения, а от останалите (другите) се очаква главно да ги зачитат и да следват тези, които са авторитет.

В такива общества най-често някои хора имат повече ресурси да посрещат своите потребности, особено своите материални нужди, докато нуждите на други хора не се задоволяват. 

Теории за човешката природа („Историята“)

Една от „задачите“ на системите, базирани на авторитети, е да създадат съгласувана рамка, теория или история, която помага да се обясни и легитимира необходимостта от власт, налагане и насилие. Това, само по себе си, не е нещо уникално за системите, базирани на авторитети. Всяка съществуваща социална форма има тенденция да създава съгласувана, ясна и последователна история, която обяснява и оправдава съществуващия обществен ред. 

Онова, което е по-особено за системите, базирани на авторитети, е, че, тъй като човешките същества винаги са били недоволни да бъдат насилвани, принуждавани и ограничавани, съответно трябва да се създаде много мощна история, за да може повечето от нас да приемем нашата съдба да бъде управлявана и определяна от други. И това се случва до такава степен, че много от нас възприемат позицията/ролята на followers и дори изпитват копнеж да им бъде казано какво да правят, да имат някой, на когото можем да разчитаме да “оправя нещата”. 

Тази много мощна история може да бъде намерена в толкова разнообразни източници като:

• Библията(Битие, 8:21 „въображението на човешкото сърце е зло още от неговото младост “), 

• представата (идеята) на Томас Хобс, че хората са се съгласили с ограниченията на системите и обществените договорки, защото вярват, че ако ги няма биха били в състояние на постоянна война помежду си
• цивилизацията на Фройд и нейното недоволство, която е посветена на основната идея, че естествените подтици на човешките същества трябва да бъдат покорени, за да може обществото да функционира. 

Ето няколко от повтарящите се елементи на по -модерната версия на тази история:

• Хората са егоисти и алчни. Завистливи и мързеливи. (Или поне всички освен мен са.)
• Хората се грижат за нуждите на други хора само при собствен личен интерес.
• Няма достатъчно за всички.
• Ние сме отделни един от друг.
• Някои хора имат (са надарени с) повече авторитет (или по божествен указ, или по семейно наследство, чиста военна сила и власт, икономическа мощ или определени умения, таланти и експертиза).

Неизменното заключение и извод е, че е необходима някаква форма на власт с цел създаване и поддържане на ред и безопасност; и че в отсъствието на тази форма на власт човешкият живот не може да функционира.

Тези убеждения (тази история) формират целия начин, по който обществото е изградено – във всеки негов основен елемент.

Социални институции – как са изградени социалните институции в едно общество с преобладаваща такава история за човешката природа

Когато разпространените теории за човешката природа предполагат, че човешките същества са зли, егоистични, алчни, завистливи, мързеливи и разединени по природа и също така, че няма достатъчно ресурси за всички, създадените институции да управляват обществото се основават на контрол, господство и подчинение. 

Неявната теория е, че тези, които са на постове с власт са по-способни да поемат отговорност и да взимат отговорни решения и всички останали имат нужда да им се каже какво да правят, за да функционира всичко (на всички останали трябва да им се каже какво да правят, за да функционира всичко.)

По този начин използването на власт в “обществата, основани на авторитети”, е с цел малка група хора да властват над голяма група от хора, да ги управляват и подчиняват. 

Структурата на властта и авторитета е най-очевидна и ясна в икономическата сфера – компании, фирми, организации, където командването и управлението (command and control) са все още нормата. Дори лидери, които на думи и намерение се ангажират с сътрудничество, рядко обмислят истински да си сътрудничат с, например, работници в магазина по решения, които може да повлияят бъдещето на компанията. Дори когато официалните разпоредби на съвременните общества превключват/преминават към формално равенство, все още властта остава концентрирана в ръцете на малцина. Пропастта между формалното и действителното е често прикрита с интернализирана легитимност, а не директна принуда. Тази интернализация е голяма част от работата, която свършва социализацията в обществото. Никой например не се ражда вярвайки, че хората са бедни, защото не работят усилено – това идва отвън, преди да стане лично убеждение. 

Социализацията и убежденията, които поемаме от обществото и ни се предават и историята, в която вярваме, стават причините ние да оправдаваме и приемаме определени ограничения на свободи, права или принуждения като “необходими”, защото иначе нещата няма как да съществуват, защото хората са….”такива и такива”…

 

Образование и социализация

Какъвто и да е животът и социалният ред, винаги е задача на родители, учители и други възрастни да подготвят следващото поколение за него. Когато убежденията са, че хората (човешката природа) са егоистични, алчни, завистливи, мързеливи и, за да направят нещо за другия/другите, то трябва да е или от личен интерес, или да бъдат принудени, то институциите се основават на проява на власт над (power over) и контрол. 

Децата в тези институции се подготвят за живота чрез принуждаване, чрез обучение за послушание, със силен акцент върху наказанието и наградата.

Наистина, послушанието е толкова ключов елемент в родителството, че представата, че децата могат да бъдат човешки същества сами по себе си, със свои собствени интереси и намерения, е чужда на мнозина.

Този процес на социализация в съществуващите общества е дълбоко вкоренен и погребва нашия дух и индивидуалност. 

Друг начин, по който социализацията се преплита с увековечаването на всеки социален ред е, че на децата винаги се разказват истории за това какво означава да бъдеш човек, какво могат да очакват от другите, как се очаква от тях да се ориентират към другите и какво означава (как изглежда) добре (из) живян човешки живот. Това се случва както у дома, така и извън него чрез други институции като училища, религиозни институции и, в днешните общества, чрез средства за масова информация – медии.

Например, днес в САЩ преобладаващите насоки включват да не се доверяваш на хората, да внимаваш за себе си, да се стремиш към финансов успех и да станеш напълно самодостатъчен. По същия начин, докато повечето деца растат, слушайки за емблематичните мъже (и много малко жени), които са формирали съвременния капитализъм, малцина, ако има такива, учат за общото и ролята на общностите като цяло или за истории от цял свят, които демонстрират изключителни случаи на щедрост и хора, които се обединяват в подкрепа един на друг.

Човешко развитие – Как всъщност хората действат в такова общество?

Когато сме възпитани чрез награда и наказание, ние се научаваме да действаме, водени от външна мотивация: страх от наказание, желание за награда, задължение, срам или вина. 

Проучване показва, че голяма част от хората, които са спасявали евреите по време на Холокоста, са идвали от домове, в които не са възпитавани чрез наказания (non-punitive households) – те са можели да действат, водени от собствените си вътрешни ценности, вместо да се ръководят от разбираемия страх от потенциалните последствия. 

По същия начин, когато ни се казва да не вярваме на хората, защото тях не ги е грижа за нищо друго, различно от собствения си личен интерес, ние се научаваме да се затваряме и защитаваме от другите и да живеем с ниска надежда, което често ни води до това да станем цинични и да имаме намалена способност да действаме водени от насладата от щедростта и даването към другите. 

Голямата трагедия, която виждам, свързана с процеса на възпроизвеждане на социалния ред е, че поведението на хората потвърждава тази теория за човешката природа, която съществува. Това не се дължи на никакъв вид магия. Това е просто, защото сме създания, които се оформят чрез практиката и реално ставаме това, което практикуваме. В случая с нашите либерални капиталистически общества – тъй като сме интернализирали (възприели вътре в себе си за вярна) рамката на разделение (отделеност от другите), недостиг на ресурси, егоистична природа на човека, мисленето или/или, страх от последствия, съответно нашите поведения в крайна сметка “доказват”, че хората са егоистични, конкурентни, съревнователни, подозрителни и алчни – което е всъщност именно “историята”, която води до създаването и поддържането на общества и системи, базирани на авторитет. 

(Отново, важно е да подчертаем, че в реалната практика на това как са организирани обществата неизменно има и пространства, в които щедростта, общността, доверието и споделянето процъфтява. В голяма част от човешката история например има общности, където много ресурси са споделяни без държавни наложени правила или частни собственост.)

 

Общества, основани на сътрудничество

Основният принцип, около който могат да се изграждат общества, основани на сътрудничество е принципът за задоволяване на възможно най-много нужди на възможно най-много хора и на естествената среда/природа/земя. 

Въпреки че може да изглежда, че този принцип има малки последствия, опитът за прилагането му променя всичко във всяка област/сфера, която съставлява човешкото общество. 

 

Теории за човешката природа („Историята“)

Нямаме ясни данни за съществуването на общество, изцяло основано на сътрудничеството. Към днешна дата има такива, които се стараят да съществуват по този начин. Тук е описана една визия на такова общество и каква е нужно да бъде историята за човешките същества и тяхната природа, на която такова общество следва да се изгражда/уповава/да вярва. 

Основното убеждение, което стои в основата на всеки подход към живота, основан на нуждите е, че основната мотивация на хората е да се грижат за нуждите си и че човешките нужди са общи за всички нас, въпреки че стратегиите, които използваме, за да посрещаме тези нужди, са много разнообразни, тъй като се намираме в  индивидуални вариации и културни различия.

 

Други елементи-убеждения на този мироглед могат да бъдат:

• Хората имат способността за състрадание към другия точно толкова, колкото и способност за нанасяне на вреда.
• Хората обичат да дават, когато имат избор

• Хората се нуждаят един от друг, за да посрещнат своите нужди
• Хората могат да разрешават своите различия и конфликти чрез ангажиране с взаимно емпатичен диалог

 

Резултатът от тази радикално различна история е, че авторитетът не е необходим и че човешките същества могат да се самоуправляват съвместно, да споделят ресурси с грижа и мъдрост един към друг и да управляват планетата с любов. 

 

Социални институции

Приложенията на тези убеждения в начина, по който институциите могат да функционират са радикални и много различни от това, което е сега. 

Всичко – от целта на институциите, които работят на база сътрудничество до това как те се управляват – е толкова по-различно от това, което всички ние познаваме и което много от нас приемат за единственото възможно. 

По същество функцията на институциите, на всички институции в едно общество, базирано на сътрудничество, е да обслужва нуждите. 

Печалбата, властта и силата вече не са цел сама по себе си – обслужването на нуждите – независимо дали на хората или на други форми на живот, е единствената цел за съществуването на всяка институция. 

Лидерството също е възстановено като е изместено от формата на “контрол и нареждане на другите какво да правят” към “да служим на цялото”. Такава промяна може да възникне само когато организациите са структурирани по такъв начин, че хората работят заради радостта от това да служат на живота, а не с цел натрупване на богатство или оцеляване ден за ден.

Когато целта е да се обслужват нуждите, тогава е съвсем естествено, че онези, които са засегнати от решения, ще участват във вземането им. 

Самият процес по взимане на решения ще се основава на назоваване и поемане на съвместна собственост върху всички съответни нужди и след това съвместно търсене и намиране на най-ефективните стратегии, които да отговорят на всички (или възможно най-много) известни нужди. 

Освен това фундаменталното решение относно начина на вземане на решения включва всички онези, които са част от институцията, организацията или групата – тоест – всички те участват в решението как ще се взимат решения. 

Накратко, фундаменталното използване на властта се променя в един социален ред, основан на сътрудничество. Вместо да има “власт над другите” (power over), властта се използва заедно с  (power with) за постигане на целта да се задоволят колкото се може повече нужди с възможно най-малкото принуда.

 

Образование и социализация

Ако общата цел е да бъдем максимално отзивчиви към нуждите на всички, това включва и тези на децата. Родителството в общество, основано на сътрудничество, е също толкова трансформирано колкото институциите. Родителите и другите хора около детето все още са основните носители на задачата за социализация или подготовка на младите за живот в тяхното общество. Въпреки това, тъй като фундаменталната структура на обществото е сътрудничество, няма абсолютно никаква нужда да се принуждава или насърчава подчинение.

Вместо това, за да подготвят децата да заемат своето място като овластени, любящи същества в мрежа от съвместно функциониране, възрастните ги възпитават с емпатия и диалог като основни инструменти, за да се случат нещата и за разрешаване на конфликти. Използва се сила само, за да защитава, а не да наказва и затова е по-скоро изключение, отколкото норма в детския опит. Цялата среда подхранва способност за състрадание, съпричастност и щедрост чрез ролеви модели и ежедневно демонстриране как се случва това. 

И преди всичко – деца и всички останали членове на общество, знаят по фундаментален начин, че са част от тях от цялото и че техните нужди имат значение. Това преживяване – че “аз имам значение”, заедно със свободата, която го придружава и постоянното моделиране от страна на възрастните за това как да реагират в ситуации, в които нещата не текат гладко и естествено чрез поток, са ключовите градивни елементи на способността да си сътрудничим дори и под стрес, което е от съществено значение за функционирането на основан на сътрудничество социален ред. 

 

Човешкото развитие

В моята работа с много хора през годините забелязах, че на повечето хора им е наистина трудно да си представят степента на свобода, която такова възпитание би оставило непокътната в хората. 

Нашият опит е толкова опетнен от всеобхватността на въздържането, подчинението и принудата, че тази свобода е или немислима, или разглеждана като опасна (остатъчна вяра в историята на авторитарно-базираните общества), или дори и двете.

Описвайки какви биха били хората и как бихме действали в такава среда наистина е подвиг на въображението. 

И все пак съществуват достатъчно примери на това какво се случва, когато доверието в нашата собствена значимост се възстановява. Това, което съм виждала, отново и отново, макар и не винаги, е, че дори и малко количество от това възстановено доверие изминава много дълъг път.

Хората се придвижват спонтанно и плавно към изграждането на по-голям капацитет в три различни области наведнъж: 

• избор и вътрешна свобода; 
• готовност и желание да са загрижени за ефектите, които техните действия имат върху другите; 
• и устойчивост за справяне с ефекта, който действията на другите имат върху тях. 

 

Диалогът, основният начин на комуникация, който съпътства сътрудничеството,

става все по -възможен, позволявайки все повече привидно неразрешими конфликти да бъдат разрешени или трансформирани. 

 

Предизвикателството на трансформацията

Доминиращата история на сегашния ни либерален, капиталистически световен ред твърди, че свалянето на феодалните обществени отношения е създало повече свобода, възможности и просперитет за всички и че по-нататъшното движение по тази траектория ще продължи тази тенденция. На определено ниво това е неоспоримо. Само през последните 150 години толкова много хора бяха еманципирани от системи, които ограничават техния потенциал. Примерите изобилстват. Сега жените имат право на глас и повече възможности за самостоятелно вземане на решения, отколкото през хилядолетията. Европейската социална държава, макар и несъвършена, освободи милиони от условия на голяма бедност.

Съвсем наскоро начинанията open source отвориха нови форми на сътрудничество онлайн, които никога не бихме могли да си представим, камо ли да приложим дори преди няколко десетилетия. По същия начин нарастващото присъствие на общности-кооперативи, основани на сътрудничество, притежавани от самите създаващи ги, създават фактически път към сътрудничеството. В същото време през последните няколкостотин години има все по-малко отделни от глобалния свят общности, които да успяват да поддържат съществуване, което не е в непрекъснато взаимодействие с глобалния капитал или напълно погълнати от него. 

А този “един глобален свят”, по много сметки се управлява от корпорации, представляващи преките интереси и перспективи на постепенно стесняваща се част от световното население – невъобразимо богатите – и се поддържа от глобална средна класа, която нетърпеливо иска да консумира продукти и услуги с бързо нарастващи темпове. За по -голямата част от хората този свят продължава да поддържа крайна бедност и да говори малко за обстоятелствата в техния живот.

Дори за онези от нас в индустриализираните страни с либерални демокрации голяма част от заветния ни избор е все по-фокусиран върху моделите на индивидуално потребление и правото на глас на избори, на които все по-малко се вярва, вместо върху способността за оформяне и участие в проектирането на условията на нашия живот и начина, по който функционират нашите общности. 

Всеки социален ред има тенденция да се възпроизвежда – директно чрез усилията за социализация и косвено чрез преплитане на различните елементи, които са представени в горната диаграма. Поради това промяната трябва да се случи на всички тези нива. Диаграмата, заедно с по-подробното обяснение на различните елементи, действащи във всеки социален ред, правят очевидно, че ако искаме да се случи промяна, можем да започнем навсякъде (където и да е) в системата, от която сме част.

В същото време, преплитането на тези кръгове също помага да се обясни защо личната промяна без структурна промяна или структурна промяна без лична промяна в крайна сметка няма да успеят да създадат по-дълбоката трансформация, за която много от нас копнеят.

Ако ние например се освободим, но не променим родителството си, децата ни вероятно ще пораснат с предизвикателства, подобни на тези, които имаме. Собственият ни капацитет за създаване на промяна е ограничен също от възможностите, с които разполагаме в конкретното общество, от което сме част, и от тенденцията на социалния ред, особено в обществата, основани на авторитети, да наказва всяко отклонение от нормата. 

В същото време, както многократно показва историята, създаването на структурни промени без да се обръща внимание на индивидуалното измерение също е неустойчиво. Дори в движението кибуц в Израел, където структурната промяна е станала по избор, а не чрез революция или преврат, не са съществували механизми, с които да се обърне внимание на индивидуалното – на интернализираните истории, убеждения и елементи, основани на авторитарно-базираното общество, които всеки индивидуален член е носел със себе си. Нито е имало механизми и знание за това как да се реагира при несъгласие или как да се отговори на нуждите на следващите поколения, които не са били част на първоначалния ентусиазъм за създаване на новите институции. 

Днес са ни нужни инструменти за размисъл и действие, които да обърнат внимание на начина, по който се опитваме да създадем социалната промяна и да включим вътрешната индивидуална лична промяна в начина, по който работим за промяна. 

Това означава, наред с други неща, че се научаваме да насочваме усилията си към това да променим начина, по който действаме като индивиди, как се ангажираме в групи, как вземаме решения и как моделираме съвместно лидерство и любящо намерение към всички, включително нашите настоящи или бивши врагове .

 

* Предвид безкрайната сложност и променливост на човешките общества, този списък по необходимост е само една илюстративна извадка и няма за цел да бъде изчерпателен по никакъв начин.

Автор: Мики Каштан

Опит за превод: Маги Благоева