Как най-добре се подкрепя доверието?

Какво най-много му помага?

Знаем ли какво да правим, за да улесним или затрудним другите да изразят истината в себе си (дори в най-обикновените моменти)?

Често двойките говорят за възстановяване на доверието. За мен тази идея за възстановяване на нещо, което си имал преди е критична грешка в мисленето. Когато си представяме, че искаме да възстановим доверието, онова, от което всъщност имаме нужда е да създадем нещо напълно ново.

Ако доверието и/или връзката ни се е разпаднало, ще има нужда от нова основа, за да разцъфти отново.

Ако решите да изграждате доверие с партньора си, тогава има някои ключови разграничения, които е нужно да бъдат направени.

Първо, може да се запитате за какво вече имате доверие на партньора си. Кои са нещата, за които му се доверявате?

Доверието е контекстуално.

Може да имате доверие на партньора си за много неща; например да шофира безопасно, да поправя неща вкъщи, да е грижовен родител.

Второ, запитайте се за какво бихте искали да имате доверие?

Ето някои неща, които съм чувала двойките да назовават през годините:

• Да казва истината
• Да управлява гнева си, вместо да го излива
• Да слуша с внимание и любопитство
• Да разпознава/идентифицира реактивността си, когато се появява
• Да взима предвид как поведението му се отразява на семейството, на другите
• Да работи с обвиненията си и да стига до чувствата и нуждите си
• Да изразява любовта си
• Да вижда добротата на партньора си и добрите му намерения

И трето – веднъж след като сте изредили нещата, за които искате да изградите доверие в партньора си, проверете в себе си за това как може би вие блокирате или затруднявате (или пък подкрепяте) тяхното случване.

Нека използваме първия пример.

Когато съм работила с двойки, в които единият партньор страда от изневярата на другия, той обикновено казва: „Искам да мога да вярвам, че той ще ми каже истината.“

Трагично, това, което често виждам е, че когато единият партньор се осмелява да каже истината за непосрещната нужда или за нараненост и болка, другият партньор реагира с неговата собствена болка и непосрещнати нужди. И разговорът бързо се превръща в състезание по страдание. Казването на истината в такава динамика не създава доверие и не подкрепя създаването на доверие.

Ако искаме от партньора си да ни казва истината, е нужно да се запитаме: „Какво правя аз, което улеснява или затруднява казването на истината от негова страна?“

Споделянето на истината се случва на много нива. Ако казването на истината за настоящето преживяване на ситуацията е посрещнато с разбиране, това изгражда доверие за по-сложни и уязвими истини да излязат наяве.

Например, когато партньорът ни изразява своята истина за това, че мрази работата си, ние имаме възможността да отговорим със състрадание и емпатия вместо да предложим съвет, да направим своите собствени оплаквания относно нашата работа или да му кажем да бъде благодарен, че въобще има работа.

Когато при споделяне от страна на нашия партньор ние реагираме с някаква наша собствена цел, съвет, мнение, анализ или обвинение, това блокира създаването на доверие и споделянето.

Един кратък отговор от сорта на: „Изглежда си имал много кофти ден на работа?“ изгражда безопасно пространство за повече споделяне (което се отразява на изграждането на доверие – в партньора се изгражда усещането, че може да споделя, а в нас – доверие, че ще ни споделя и казва истината, бел.прев.)

Не на последно място, едно от нещата, които много помагат е да правим конкретни молби към нашия партньор. Да му кажем какво точно би ни помогнало да изградим и имаме повече доверие.

Например, когато се отнася за повече доверие по отношение на това, че ще казва истината – когато нашият партньор споделя за събития от работата, можем да го попитаме как точно тези събития са се отразили на него, как са му повлияли?

Когато отправяме такива малки и конкретни молби редовно и нашият партньор отговаря с желание, това помага за повишаване на доверието в дългосрочен план.

Добре е да помним, че молби, които звучат като: „Бъди по-отворен, говори повече за своя вътрешен свят, бъди по-събразителен, по-малко реактивен и т.н.“ обикновено не са полезни, защото не посочват конкретно и изпълнимо действие в настоящия момент.

Вместо това можем да се запитаме: „Ако връзката и доверието ни се градят точно сега, какво бих казал/а? Ами партньорът ми?“

Практика:

Отделете време да помислите какво доверие вече имате в партньора си и за какво бихте искали да имате повече? Помислете дали по някакви начини не затруднявате изграждането на това конкретно доверие. Как ще изглежда да изградите това доверие – какви конкретни молби можете да отправите към себе си и партньора си?

Автор: LaShelle Lowe-Charde

Превод: Маги Благоева