“ДОНЕСИ МИ НЯКАКВА ХРАНА!” крещи 4-годишното ми дете от хола сякаш е 15-тият път, в който иска нещо, а аз съвсем умишлено я игнорирам. Не го правя. Това е първият път, в който чувам, че иска храна.

Тонът на гласа й мигновенно ме вкарва в защитна и отбранителна позиция. Мислите в главата ми не са никак продуктивни.

Хората не реагират добре на команди, изисквания и контролиране, нали? Вие сигурно също можете да се свържете с това.

Децата могат да бъдат изискващи, особено в по-малките си години (или тинейджърски, бел.прев.) и има някои много типични начини, по които възрастните обикновено реагират.

Те могат да кажат неща като: “Не ми говори така!” или “Грубо е да се крещи!” или “Бъди възпитан или няма да ти дам нищо!”. Опитваме се да прекратим поведението, да ги научим урок, да ги заплашим или да ги накажем, за да говорят по-уважително с нас. Няма много логика, като се замислите, нали? Опитваме се да ги накараме да бъдат по-уважителни като говорим грубо с тях? Няма как да стане.

И така! Какво можем да направим? Със сигурност не е забавно да ти крещят и да изискват неща от теб, но нашите деца се учат как да изразяват своите нужди и е нужно ние да им помогнем с това, а не да ги наказваме за него.

Тук има някои подкрепящи и уважителни решения за това как да подходим към “изискването”.

Как да подходим към дете, което “изисква”?

1. Обърнете внимание на това, което казват
‘O, звучи все едно си гладен!’

Човек, който изисква нещо, изразява нужда. Какво иска някой, който ни крещи нуждите си? Признание. Едно просто нещо, което може да направите, е да изразите, че сте го чули и да идентифицирате чутата нужда вместо тях. “Донеси ми храна.” означава “Гладен съм.” “Махни се!” означава “Имам нужда от пространство.”. “Гушни ме!” или “Вдигни ме” означава “Имам нужда от гушкане” или “Чувствам се несигурен.” Когато повторите нуждата обратно към детето, вие му помагате да се научи да прави това само и да изразява своите нужди по по-подходящ начин за вбъдеще.

2. Предположете позитивно намерение
‘Трябва да се чувстваш много гладен, за да крещиш така силно!’

Когато чуем изискване, ние често скачаме директно към някакво заключение. Може да си помислим, че детето е грубо, невъзпитано или разглезено. Но как виждаме децата е и как те започват да виждат себе си. Ако смятате, че детето е грубо, то ще забележи това и може само да започне да мисли за себе си като за грубо, продължавайки да действа по начини, които да потвърждават това обвинение. И така то се превръща в самоизпълняващо се пророчество.

Вместо това, винаги предполагайте положително намерение. Когато кажете нещо като: “Не очаквах да извикаш толкова силно. Това ме стресна. Трябва да си искал да разбера, че си много гладен!” в отговор на дете, което крещи за храна, вие му показвате, че разбирате, че знаете, че не е било нарочно грубо и в същото време му помагате да стане по-съзнателно за своите действия.

3. Дайте им информацията, от която имат нужда.
‘Има няколко банана и ябълки в купата на пейката.”

Понякога изискванията могат да идват от липса на информация. “Чувствам се гладен, но не знам как да “поправя” това, някой трябва да ми помогне!”

Често моите деца искат нещо от мене или се нуждаят от мен да направя нещо за тях, но много пъти просто имат нужда от повече информация, за да знаят какво да направят. Те са способни да правят много неща сами за себе си. Моята работа е да подкрепям това. И честно казано, не е нито практично, нито полезно, нито удоволствие за мен да правя всяко малко нещо за/вместо тях. Ние сме отбор.

След като отразим и признаем техните нужди, ако те могат да си помогнат сами, то често получаването на необвинителна и неосъдителна информация би им помогнало да разберат какво да направят.

4. Помогнете им да решат своите проблеми
‘Какво можеш да направиш?’

‘Имаш ли някакви идеи?’

‘Как мога да помогна?’

Понякога правя всичко от гореизброените и все още чувам изискване. Може би това означава, че съм сбъркала с това каква е потребността на детето или че имат нужда от малко емпатия преди да се успокоят достатъчно, че да знаят какво искат, или пък че наистина има нужда да изядат нещо веднага, защото не могат да мислят ясно когато са толкова гладни…Това е ок. Посрещаме нуждата, емпатизираме, говорим, и разрешаваме казуса, когато всички се чувстват спокойни и способни. Посрещането на изискване не означава, че „се предавате“, означава, че сте налични за детето си в моментите, в които са най-предизвикателни. Вашата любов е безусловна. Отнасяте се към тях както вие бихте искали да се отнасят към вас и това е наистина овластяващо. С продължителна любов и подкрепа и позитивно отношение те ще се научат как изглежда и как се усеща да се отнасят с теб мило и грижовно.

Още няколко неща за запомняне…

Не приемайте нещата лично: . Изискванията не се отнасят за вас. Те не означават, че сте се провалили, не означават, че детето ви е грубо и неблагодарно. Всичко е наред. Вашето дете просто е пренатоварено и се учи как да комуникира своите нужди. Можете да се справите с това!

Поемете дълбоко дъх преди да реагирате: Командите и изискванията са нещо, което е трудно да чуеш, знам. Поемете дълбоко въздух и се върнете в съзнателност, преди да отговорите.

Вие сте помощник, не съдия: Помнете своите цели. Вие не сте тук, за да съдите и да наказвате или принуждавате своето дете да се подчинява. Вие сте тук, за да му помагате да се ориентира в света и да научи цялата тази сложна социална система. То е способно на това и вие сте идеалният му водач.

Преподавате най-добрия урок чрез това, което правите: Може и да е възможно чрез страх да принудите детето си да спре да изисква, но на какво точно го учите така?

“Децата учат повече от това, което вие сте, отколкото от това, което им преподавате.” ― W.E.B. Du Bois

Не отправяйте и вие самите изисквания: A, да, като възрастни и ние ще трябва да спрем да отправяме изисквания. Не може да поставяме по-висока летва на децата от този, която е пред нас, нали?

Изискването не е спешност, не е нещо, което да накажем, не е разглезено дете, не е провалил се родител. То е повик за помощ, възможност за свързване, дете, което се учи, нужда, която се изразява. Можем да се справим с това!

Автор: Сара, майка на 4 деца, ънскулинг родител, активист по темите за детските права и уважително родителство

Статията в оригинал: тук