Когато използваме ННК, ние се предържаме съзнателно следните намерения, защото вярваме, че те ни помагат да допринесем за един свят, в който нуждите на всички са взети предвид по мирен начин. 

Живот с открито и отворено сърце 

1. Емпатия и състрадание към себе си:

Стремим се да освободим всички самообвинения, самоосъждания и всякакви  заповеди към себе си и да се отнасяме към себе си с емпатия, състрадание и разбиране за нуждите, които се опитваме да удоволетворим чрез всички наши действия. 

2. Изразяваме се от сърце:

Когато се изразяваме, ние се стремим да говорим от сърце, да изразявакйи  нашите чувства и нужди и правейки конкретни и постижими молби.

3. Приемаме другите с емпатия и състрадание: 

Когато слушаме другите, се стремим да чуем чувствата и нуждите зад техните думи и действия, независимо от това как те изразяват себе си, дори и когато техните думи или действия не посрещат нашите нужди (например – осъждат ни, нареждат ни по заповедничеси начин или проявяват физическо насилие към нас. 

4. Приоритизираме връзката: 

Целта ни е да се фокусираме върху връзката от сърце с нуждите на всички, вместо върху търсенето и намирането на прибързани и потенциално компромисни решения, особено в трудни и предизвикателни ситуации.

5. Отвъд “правилно” и “грешно”: 

Стремим се да трансформираме навика си да правим оценки за “правилно” или “грешно” (моралистични преценки) и вместо това да се фокусираме върху това дали човешките потребности изглеждат удоволетворени  или не (предценяваме на основа на потребностите)).

Избор, отговорност, мир

6. Поемаме отговорност за нашите чувства: 

Стремим се да свържем нашите чувства с нуждите ни и да съзнаваме, че другите нямат властта/силата да ни накарат да почувстваме нищо. Това осъзнаване ни дава силата ) да предприемаме действия, за да посрещнем собствените си нужди, вместо да чакаме другите да се променят. 

7. Поемаме отговорност за нашите действия: 

Стремим се да разпознаваме избора си във всеки един момент и да предприемаме действия, които вярваме, че най-много ще отговорят на нашите нужди. Стремим се да избягваме действия, мотивирани от страх, вина, срам, желание за награда или идея за дълг или задължение. 

8. Живот в мир с неудовлетворените нужди: 

Стремим се да работим с чувствата си, когато усещаме нуждите си като неудовлетворени и да се свързваме с нуждите, вместо да настояваме за тяхното посрещане. 

9. Увеличаваме капацитета си за посрещане на нужди: 

Стремим се да развием нашите собствени вътрешни ресурси, по-специално на нашите ННК умения, за да можем да допринесем за по-добро свързване и по-голямо разнообразие от стратегии за посрещане на нуждите. 

Споделяне на властта (партньорство)

10.Грижа за равенство в удоволетворяване на нуждите на всички: 

Стремим се да оправяме молби, а не  към другите, като по този начин оставяме отворени за стратегиите на другите да посрещнат своите собствени нужди. Когато чуем “не” на нашата молба или когато ние казваме “не” на молба на друг, ние се стремим да работим за решения, които ще отговарят на нуждите на всички, а не само на нашите или пък само на другия. 

11. Използване на сила за защита:

Стремим се да използваме минималнната необходима сила, и го правим с цел защита, а не за назидание, наказание или за да получим това, което искаме без съгласието на другия и прилагаме тази сила само в ситуации, в които установим, че диалогът не успява да отговори на непосредствената нужда от физическа безопасност. Стремим се да се върнем към диалога веднага, след като възстановим усещането за физическа безопасност.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска