Известният психиатър Алис Милър формулира корените на насилието в 12 точки*:
„Вече няколко години има доказателства, че пагубните ефекти от травматизацията на децата взимат неизбежните си жертви в обществото – факт, който все още ни е забранено да признаем. Това знание засяга всеки един от нас и ако бъде разпространено достатъчно широко – би трябвало да доведе до фундаментални промени в обществото; преди всичко, до спиране на сляпа ескалация на насилието. Следните точки са предназначени да разширят това, което имам предвид:
- Всички деца са родени да растат, да се развиват, да живеят, да обичат и да изразяват своите нужди и чувства за своята самозащита.
- За своето развитие децата се нуждаят от уважението и защитата на възрастните, които ги приемат насериозно, обичат и честно им помагат да се ориентират в света.
- Когато тези жизненоважни потребности са неглижирани и с децата вместо това се злоупотребява за нуждите на възрастните, като се експлоатират, бият, наказват, ползват, манипулират, пренебрегват или измамяват без намесата на нито един свидетел, тогава тяхната цялост ще бъде трайно нарушена.
- Нормалните реакции при такова нараняване трябва да са гняв и болка. Тъй като на децата в тази вредна среда е забранено да изразяват гнева си и тъй като би било непоносимо да изпитват болката си сами, те са принудени да потиснат чувствата си, да потиснат цялата памет за травмата и да идеализират виновните за злоупотребата. По-късно те няма да имат спомен за това, което им е направено.
- Откъснати от първоначалната причина, чувствата им на гняв, безпомощност, отчаяние, копнеж, тревожност и болка ще намерят израз в разрушителни действия срещу другите (престъпно поведение, масово убийство) или срещу себе си (наркомания, алкохолизъм, проституция, психични разстройства и др. самоубийство) ..
- Ако тези хора станат родители, те често ще насочват актове на отмъщение за малтретирането си в детството срещу собствените си деца, които използват като изкупителни жертви. Трагичен факт е, че родителите бият децата си, за да избягат от емоциите, произтичащи от това как са били третирани от собствените си родители.
- За да може малтретираните деца да не станат престъпници или психично болни, важно е поне веднъж в живота си да влязат в контакт с човек, който знае без съмнение, че околната среда, а не безпомощното, очукано дете, е виновно. В тази връзка знанието или незнанието от страна на обществото могат да бъдат от съществено значение за спасяването или унищожаването на живот. Тук се крие страхотната възможност за роднини, социални работници, терапевти, учители, лекари, психиатри, служители и медицински сестри да подкрепят детето и да му повярват.
- Досега обществото защитава възрастния и обвинява жертвата. Тя е била подплатена в слепотата си от теории, все още съобразени с педагогическите принципи на нашите прабаби и дядовци, според които децата се разглеждат като хитри същества, доминирани от нечестиви духове, пориви и животински инстинкти, които измислят истории и тормозят невинните си родители. В действителност децата са склонни да обвиняват себе си за жестокостта на родителите си и да освобождават родителите, които неизменно обичат, от всякаква отговорност.
- От няколко години насам е възможно да се докаже чрез нови терапевтични методи, че репресираните травматични преживявания от детството се съхраняват в тялото и, макар и в безсъзнание, оказват влияние дори в зряла възраст. Освен това електронното тестване на плода разкри факт, непознат досега за повечето възрастни факт – че едно дете реагира и се научава както на нежност, така и на жестокост от самото начало.
- В светлината на това ново знание, дори и най-абсурдното поведение разкрива своята скрита по-рано логика, след като травматичните преживявания от детството вече не се нуждаят от оставане в тъмнина.
- Нашата чувствителност към жестокостта, с която се третират децата, и към последиците от такова отношение, досега обикновено отричана, разбира се, ще доведе до прекратяване на насилието от поколение на поколение.
- Хората, чиято цялост не е била повредена в детството, които са били защитени, уважавани и третирани откровено от родителите си, ще бъдат – както в младостта си, така и в зряла възраст – интелигентни, отзивчиви, емпатични и силно чувствителни. Те ще се насладят на живота и няма да почувстват нужда да убиват или дори да нараняват други хора или себе си. Те ще използват силата си, за да се защитават, а не да атакуват другите. Те няма да могат да направят другояче, освен да уважават и защитават онези по-слаби от себе си, включително децата си, защото това са научили от собствения си опит и защото това знание (а не опитът на жестокост) е съхранявани вътре в тях от самото начало. За такива хора ще бъде немислимо, че по-ранните поколения е трябвало да изградят гигантска военна индустрия, за да се чувстват комфортно и сигурно в този свят. Тъй като те няма да бъдат водени от своя неосъзнат стремеж в живота да отблъснат заплахата, преживяна в много ранна възраст, те ще могат да се справят с опитите за сплашване в своя възрастен живот по-рационално и по-творчески.“
*Източник: „Драмата на надареното дете“, Алис Милър
[…] Назад Напред […]