Откъде започва насилието?
Причините и корените на насилието ме занимават от известно време.
Кое е онова, което е от основно значение и накланя везните един да използва насилие, а друг – не?
Как така се получава, че често в сходни ситуации, различни хора реагират по различен начин – един ще прибягне до насилие, а друг – не? Кой е онзи фактор, който допринася за един човек да стане насилник?
Раждаш ли се такъв или ставаш такъв?
Дълго време се е смятало, че някои хора просто се раждат зли и лоши – „…какво да ги правиш, такива са си! Гени ли, индивидуалност ли – нищо не можеш да направиш, то просто си е такова!“
Чувала съм много подобни изрази.
Зная, че някои хора искрено го вярват – че някой така се е родил.
За мен обаче това не звучеше реално.
Наблюдавайки бебета и малки деца от малки, виждах как в бебето няма никакъв порив за насилие.
То има базови потребности, които се опитва да комуникира по начините, които са му възможни, след което е спокойно, щастливо и откликващо.
Да, растейки, започва да експериментира, изпробва, тества, което на места се интерпретира и тълкува като “предизвикателно нарочно поведение и дразнене на възрастните”, а всъщност е естествен процес от порастването и опознаването на света и при всички положения няма нищо общо с умишлено насилие, с причиняване на болка, натиск, нараняване, вреда на някого.
Съвсем естествено дойде мисълта, че ако не се раждаме такива, нещо се случва след това -докато растем, така че някои от нас да изберат насилието като начин за себеизразяване и свързване с другите.
Какво е насилие?
Кратката дефиниция на насилието: това е действия, нанасящи вреда или унищожение. Вредата може да е физическа (нараняване или увреждане на тялото) или емоционална, психическа, душевна – нараняване или унищожаване на уважението, достойноството, емоционалния свят (неглижиране и игнориране на емоциите, потискане, унижаване, подиграване, засрамване, критикуване, обвиняване и вменяване на вина).
Физическото насилие е лесно разпознаваемо и вече силно отхвърляно в цивилизованите страни, в които ценност е хуманизмът.
За сметка на това емоционалното насилие, което включва неглижиране, пренебрегване, отхвърляне, незачитане и неуважение, унижаване, подиграване, осмиване, манипулиране, заплашване, осъждане, вменяване на вина, осъществяване на контрол и лишаване на индивида от права и свободи, все още често е неразпознаваемо и присъства осезаемо в обществата ни. И докато при възрастните започва да се отбелязва, при децата дори е “узаконено” като възпитателна мярка за постигане на “добро поведение”, “послушание” и други ценени от обществото и намирани за “добродетели” характеристики.
Корените на насилието – Откъде се появява и започва то?
Изследвания и проучвания на много съвременни организации и психолози стигат до семейството и ранното отглеждане и възпитание като основен фактор за по-нататъшно развитие на насилствена нагласа и поведение – спрямо себе си, другите и света.
WAVE Trust (Worldwide Alternatives to ViolencE) e международна образователна благотворителна организация, основана в Англия през 1996 година с основна мисия да намали основните причини за междуличностно насилие: пренебрегването (липса на подходящи грижи) на децата и малтретиране.
WAVE казват, че обширни изследвания подчертават решаващия характер на опита на детето от зачеването до 3-та година за формирането на сериозно насилствени личности, до голяма степен поради чувствителния характер на детския мозък през тези формиращи години.
Изследването идентифицира и две важни ранни условия като антидоти за развитието на насилствени личности:
- хармония и напасване между родителите и бебето и
- развитие на емпатия при детето (която идва като копиране на модел от родителите, използващи емпатия)
Техният доклад* казва, че:
„Няма нито една самостоятелна (единична, единствена сама по себе си) причина за насилие. Могат да се направят убедителни аргументи за повишено ниво на насилие, което се дължи на нарушено (прекъснато) отглеждане, ситуационен стрес, икономическо неравенство, лишаване от справедливост, крайна бедност, ниски заплати, безработица, социална изолация, пренаселеност и лошо жилище.
Ние приемаме, че всички тези допълващи фактори. Убедени сме също така, че нивата на насилие са повишени чрез култура на насилие, липса на морално или духовно учение, излагане на насилие в медиите и наличност на оръжия. По отношение на храненето и алкохола, ние получихме противоречиви доказателства и все още не сме формирали становище. Относно генетичните фактори – може да се покаже, че генетичните влияния играят роля за някои хора, но те наистина се задействат от фактори на околната среда.
Въпреки че приемаме, че всички тези фактори допринасят за насилието, според нас въздействието им се омаловажава от въздействието на факторите, свързани със семейството.
Ето основните констатации на WAVE от нашите години на проучвания:
- Основна причина за насилието е ранният житейски опит в семейството.
- Основен метод за насаждане на насилие са родителските дисциплиниращи практики (методите за постигане на дисциплина и възпитание).
- Приоритет за коригиращите действия трябва да бъде подобряването на родителските умения – особено за родителите на най-малките.
Насилие в семейството
Вярваме, че основната причина за насилственото поведение е ранният житейски опит в семейството – по-специално изживяването на травмиращо родителство, което, освен пряко физическо насилие, може да означава неглижиране и пренебрегване, а също така включва и крясъци, емоционално насилие и използване на насилствена дисциплина. Този вид отглеждане и възпитание може да бъде извършвано от родители, които имат само добри намерения и вярват, че правят най-доброто за децата си, но чиито взаимоотношения с децата им неволно причиняват трайна вреда на качеството на живот, което техните потомци ще са в състояние да водят.
Някои от вас са запознати с известната забележка на професора по психологическа криминология от университета в Кеймбридж – Дейвид Фарингтън, след проучването му за мъже от Южен Лондон от 8 до 32-годишна възраст: „Антисоциалните деца растат, за да станат антисоциални възрастни, които отглеждат антисоциални деца “. Професор Фарингтън определя “суровата авторитарна дисциплина“, прилагана на възраст между 8 и 10 години, като важен предсказател на престъпното поведение на възрастните.
Родителите тренират насилие
Вярваме, че родителското поведение неволно „обучава“ децата да бъдат насилствени.
Родителите моделират насилствено поведение, като използват насилие за контрол на детето; по този начин детето научава, че насилието е онзи механизъм, който работи.
Децата учат техниките за насилие от родителите си, а също и от моралното оправдаване на насилието.
Родителите оправдават това насилствено поведение и наказание като „за доброто на детето“ (ако не сте го направили вече, моля, прочетете Алис Милър).
Анализът на мисловните модели на родителите при извършване на насилие (включително неглижиране, игнориране, пренебрежение, унижение) показва, че те често имат нереалистични очаквания към децата си за това, което е подходящо за тяхната възраст. Правят и грешни интерпретации – например, че детето умишлено се стреми да дразни.
Вредните ефекти на суровата дисциплина върху индивида не се ограничават само до бъдещо престъпно поведение. Суровото родителство се свързва с психични заболявания (а родителското психично заболяване е четвъртият по ред фактор на Коен, свързан с развитието на антисоциалното поведение при децата). Мъжете, които са преживели насилие в детство, са по-склонни да нападнат съпругите си, докато децата, които наблюдават такова насилие, е по-вероятно да нападнат собствения си съпруг по-късно в живота.“
*Източник: https://www.wavetrust.org/the-roots-of-violence
Оставете коментар