Допълнение към практиките и съзнанието за ненасилие на групово и организационно ниво.

Максимизиране на желанието за ефективност и устойчивост

Две предизвикателства, пред които хората са изправени, когато се събират, за да се организират и работят за промяна, са как да функционират ефективно заедно в лицето на различни мнения и желания и как да поддържат енергията във времето. Фокусирането върху желанието (да имаш желание) като организиращ принцип на груповото функциониране е насочено и към двете предизвикателства.

Желанието се различава от предпочитанията, от една страна, и от друга – от всякакво схващане за това, което трябва да се случи. Опитът да се вземат решения, от които всички са доволни, вероятно ще доведе до повече време за срещи в групи, отколкото повечето хора могат да понасят, и е една от пречките, които много хора изпитват пред желанието да отидат на срещи и да се ангажират да работят с група. Заради времето, което процесът отнема и разгорещените дискусии, често умората и примирението водят до вземането на някакво решение, а не до напълно избрано решение, което е приемливо за всички.

Според моя опит, за да стигнем до съвместни решения, трябва само да се съсредоточим върху това, с което хората могат да живеят с желание и да разграничим това, което би било най-желаният и най-предпочитаният резултат.

С достатъчно умения за фасилитиране и внимание, много решения могат да бъдат взети с изненадващо малко напрежение и в рамките на период и ниво на ангажираност, които са много по-лесни за преживяване от хората. Основните инструменти са способността за идентифициране и създаване на колективна собственост върху нуждите и умелото прилагане на търсене на желание, а не на предпочитание. Основният принцип е непоколебимият ангажимент всеки да има значение и да се отчитат нуждите на всички с внимание. И ангажираността, и уменията са необходими, за да може да се поддържа единството пред различията.

От другата страна на спектъра, друго често предизвикателство е резултат от правенето на нещата, защото смятаме, че трябва да се случат, а не защото наистина сме готови или склонни да ги направим. Предприемането на действия въз основа на мисленето „трябва“ често може да породи негодувание или прегаряне. Все повече съм в състояние да приема нещата да не се случват, вместо да ги правя без истинска готовност, така че каквото и да се случи, да може да се поддържа с течение на времето без стрес. Мисля за това като за дълбока дисциплина да бъдеш готов да се освободиш от всичко, което никой не желае да направи. В тази все по-голяма ангажираност ме вдъхновиха думите на Томас Мертън: „Да си позволиш да бъдеш увлечен от множество противоречиви опасения, да се предадеш на твърде много изисквания, да се отдадеш на твърде много проекти, да искаш да помогнеш на всички в всичко е да се поддаде на насилие. ”

Лидерство и власт
Едно от Едно от предизвикателствата, които виждам пред хората, които се организират да създават промяна, е това, което виждам като отвращение към властта и авторитета. След като изпитат начините, по които властта може да се използва за създаване на толкова много вреда, за мнозина съвсем разбираемо става предизвикателство да видят някаква полезна роля в упражняване на власт и предпочитат да създават групи без лидери, в които всички участват еднакво и пълноценно във всички решения. Както вече предположих по-горе, при липса на умело фасилитиране, подобни практики често водят до конфликт и / или неефективност и / или липса на решителни действия (често, макар и не винаги, тъй като някои групи функционират в продължение на години на основата на пълен консенсус между участниците).

Ако искаме да успеем да организираме големи маси от хора, за да създадем свят, който работи за все повече хора по все повече и повече начини, ще трябва да измислим как да предложим ефективно лидерство, а не никакво лидерство. Предвиждам структури, които дават възможност на хората да поемат лидерство и отговорност и да предлагат подкрепа и обратна връзка на тези, които го правят. Вместо да абдикираме от власт като начин да гарантираме, че няма да пресъздадем структури на господство, виждам възможност за преминаване от използване на властта над хората към използване на властта с хората по начини, които отговарят на нуждите на всеки. Предизвикателствата са огромни и въпреки това преодолими.

В следващия си пост планирам да отделя внимание на: какви са видовете действия, които хората могат да предприемат, които биха били в съответствие с ненасилствения подход към социалната промяна, и какви са системните последици от базиран на нуждите подход към социалното организиране.

Автор: Мики Каштан

Следваща част – тук

Статията в оригинал: тук