Джоана Мейси ни призовава от известно време да действаме едновременно в три посоки, за да се придвижим към устойчиво бъдеще:

• „Провеждане на действия в защита на живота на Земята: действия за забавяне на щетите върху Земята и нейните същества;
• Създаване на алтернативни институции: анализ на структурни причини и създаване на структурни алтернативи; и
• Промяна във възприятията за реалността, както в когнитивно, така и в духовно отношение: фундаментална промяна в мирогледа и ценностите ”. *

Бих искала да се обърна и да дам конкретни примери за това как всеки от тях може да бъде направен по начин, който е напълно в съответствие с принципното ненасилие, Гандийския подход. Списъкът по-долу далеч не е изчерпателен и е само за илюстрация и повод за размисъл за тези, които искат да предприемат действия.

Обструктивно действие, направено с любов

Актовете на гражданско неподчинение са основата на движенията за ненасилствена социална промяна от дълго време. Според моето разбиране за това как конкретно Ганди и Мартър Лутър Кинг използваха гражданското неподчинение, трябва да има налични поне три фактора, които да направят действието ефективно:

• Тези, които предприемат действия, трябва да са готови да нарушат закона и да понесат последствията по напълно мирен начин. Това може да включва затвор, физическо увреждане на себе си или дори смърт.
• Действието трябва да бъде стратегически разположено и да надхвърля символичния протест. Шариф Абдула твърди, че чисто символичните протестни действия не са имали почти толкова голям ефект в кампаниите на Ганди или Мартър Лутър Кинг и само тези, които илюстрират прилагането на визията, са били напълно успешни. Прилагането на визията означава, че самото действие предопределя замисления свят.
• Тези, които предприемат действия, трябва да се ангажират да прекратят нанесената вреда, като същевременно запазят любовта и уважението към хората, на които се противопоставят.

Виждам тези условия като много взискателни и като такива, които рядко се спазват изцяло. Копнея да видя кампании, които успяват да обучат достатъчно хора в изкуството на смелост, любяща готовност да се противопоставят на това, което смятат за вреда или несправедливост, като същевременно намират начини за това, които са визионерски и вдъхновяващи за всички.

Създаване на алтернативи

Във всеки възможен мащаб, освобождавайки се от наследството на системи и практики, които дават приоритет на нещо различно от задоволяването на нуждите на хората и на природата (например печалба, контрол или механична ефективност), ще е необходимо някои хора да се включат и да покажат на останалите какво е наистина възможно. Вече има групи, организации и списания, посветени на документирането и оповестяването на всички, които желаят да знаят многобройните примери за подобни експерименти и възможности. Всъщност някои твърдят, че всички технологии и човешки процеси, необходими за преминаване към общество за грижа без въглерод, са налични и са изпробвани някъде. Като начало може да поискате абонамент за списание YES или да потърсите в библиотека стари издания на списание Hope (сега не съществува от 2000 г.), за да започнете да научавате за човешката изобретателност и да се вдъхновявате за възможното. Историите включват хора, които намират начини да направят значителна промяна (безброй такива истории), местни райони, които се приближават до съвместен живот (все повече и повече по света, които по свои малки начини се изправят срещу силата на глобализацията и обменната икономика, или място като Куритиба в Бразилия), региони с висок дял на кооперативно функциониране (Мондрагон в Испания) и дори компании, които функционират по драматично различни начини от познатия (Semco в Бразилия).

За целите си тук искам само да подчертая това, което виждам като основни елементи, върху които трябва да се мисли и да се решат изрично.

Всеки път, когато нямаме изрична система за справяне с определени аспекти на функционирането, вероятно ще пресъздадем стари навици на разделение и недостиг, като недоверие, структури за командване и контрол или наказателни подходи към конфликти. Друга възможност е да се разбунтуваме срещу такива навици и да действаме по хаотичен начин без лидерство, ред, грижи или ефективност. Понякога ще правим и двете наведнъж.

• Процеси за вземане на решения за минимизиране или елиминиране на структури, изградени върху господство и доминация и / или неефективност в резултат на абдикация или отвращение към властта.
• Процеси за разрешаване на конфликти за минимизиране или премахване на наказателни подходи
• Споразумения за разпределение на ресурси за минимизиране или премахване на конкуренцията и
• Процеси за грижа и отчетност за минимизиране или премахване на преумората, саможертвата и липсата на отговорност

Взети заедно, тези елементи приближават за мен копнежния образ. Особено когато се опитвате да създадете и демонстрирате алтернативни начини на функциониране, умението да демонстрирате различни взаимоотношения и структури може да измине дълъг път за преодоляване на обичайния цинизъм, който толкова много хора носят, за да се предпазят от трудното преживяване да видят къде светът се намира в момента.

Съзнателна Трансформация

Тъй като тази област ми се струва най-развитата от гледна точка на ненасилствената социална промяна, не планирам да разяснявам повече от споменаването на този аспект. Навсякъде по света се преподават и практикуват хиляди подходи, основани на любов, единство и безстрашие, които често се предлагат на ниски или никакви разходи. Това е точката, в която разграничението между личностния растеж и социалната трансформация се връща обратно към себе си. В крайна сметка личният растеж под формата на трансформация на съзнанието наистина е част от работата по социални промени, стига да остане ясно, че социалната промяна не е само личностно израстване, както се опитва да илюстрира тази мини-поредица от постове.

В следващия пост (и тези след него) говоря за визионерстването, системните последици, мащабирането от нашите малки усилия и какво би означавало всичко това по отношение на това, което трябва да правим днес, когато нашият свят е такъв, какъвто е.

Автор: Мики Каштан

Статията в оригинал: тук