Пример: Икономика на Даровете (Gift Economy)

Икономика на даровете или култура на даровете е модел на размяна, в който благата не се търгуват или продават, а се подаряват без експлицитен договор за отплата в текущия или в бъдещ момент от време.

Тъй като имам толкова дълбок копнеж за икономика на даровете, толкова дълбок, че наистина всеки ден ме боли да виждам колко сме далеч от такава система, непрекъснато търся примери за вече действащи икономики на даровете, за да мога да поддържам и разширявам солидността на моята вяра в тази възможност.

По-малко се интересувам от примери от миналите времена от човешката история – като тези на ловците-събирачи, които все още имат икономики на даровете, отколкото от примерите в рамките на съществуващата модерна капиталистическа икономика. Ето няколко.

• Междубиблиотечен заем: много академични библиотеки, както и обществени библиотеки използват тази система. Ако потърсите книга, която не е налична в библиотеката, в която се намирате, персоналът ще я потърси другаде, в други библиотеки, понякога извън страната, а библиотеката, която разполага с книгата, ще я изпрати във вашата библиотека за заемане от вас. В случай на статия, доста често библиотеката, която разполага със статията, ще направи фотокопие и ще ви я изпрати по пощата. Всичко това се прави, без да се сменят парите, нито каквото и да е счетоводство за това коя библиотека го прави повече или по-рядко.
• Международна доставка по пощата: всеки път, когато някой изпрати писмо до друга държава, е уверен, че другата страна ще го достави. Замисляли ли сте се някога за факта, че докато плащате за марката във вашата страна, другата държава не получава пари за доставка на писмото? Това отново е система, която работи без счетоводство и е била от векове.
• В света на софтуера съществуват много продукти и услуги, които са изцяло публично достояние, без никой да дава на никой друг пари, докато много хора допринасят за тези продукти и услуги.
• Ако искате да се вдъхновите от една организация, която е експериментирала в сферата на даряването, въпреки предпазливостта и съветите на всички, потърсете charityfocus.org. Наскоро имах много щастието да участвам в едно от техните събития и бях дълбоко подхранена от преливането на радост и щедрост, които изпитах. Това е организация без персонал – всичко се прави на доброволни начала. Само в случай, че си представяте нещо малко и местно, с учудване открих, че имат 300 000 членове по целия свят.

Икономиката на даровете се различава от бартерната икономика. Въпреки че обичам идеята за локализиране на икономики и валути, дори пълна бартерна система без валута все още се основава на обмен. Същността на икономиката на даровете за мен е, че се основава на свободно даване. Да даваш свободно означава да нямаш очакване да получиш нещо конкретно от никого. В този смисъл това променя естеството на връзката. Да давам свободно означава също да култивирам доверие, че ще има достатъчно даване, така че това, от което се нуждая за издръжка и благополучие, ще бъде осигурено, без да знам как. Това изисква дълбоко доверие. Може би това, което най-много ме вдъхновява в CharityFocus, е степента на доверие.

От петгодишна възраст не съм имала някой да отговори успешно на въпроса, който зададох на майка ми: Защо трябва да даваме пари, за да си набавим храната? Защо всеки не може просто да вземе това, от което се нуждае?

Все повече и повече съм убедена, че няма реален отговор защо не бихме могли да преминем от икономиката на парите и обмена в икономика, основана на дарове и нужди. Когато се научим да имаме структури и процеси, които поддържат работата с желание, и когато се научим да се грижим за нуждите на всички, технологията и въображението са там, за да поддържат безплатен принос, даване и получаване в глобален мащаб. Това е, за което мечтая и което подхранва продължаващото ми радостно желание да си върша работата.

АВтор: Мики Каштан

Следваща (последна) част – тук

Статията в оригинал – тук