Прави ли ви впечатление?

Светът потъва в разделение.

Това е точно как функционира настоящия модел на функциониране на обществата, който доминира.

Авторитарен, изискващ, налагащ се.

Разделя хората – възрастни и деца, мъже и жени, черни – бели, религиозни-нерелигиозни, християни-мюсюлмани, православни-католици-протестанти, богати – бедни, хетеросексуални-хомосексуални, различни етноси, а в последните години – подкрепящи мерки срещу не подкрепящи мерки, ваксинирани срещу неваксинирани, сертификати срещу не сертификати…

Вместо да зачита различните нужди, от които изхожда и действат всички, независимо каква позиция (стратегия) решават да изберат за посрещането им, и да се търсят начини за разбирателство и Заедност, фокусът и подходът на настоящия доминиращ модел на функциониране на света, който е залегнал дълбоко и в собственото ни мислене и съдебната ни система, е “Кой е прав и Кой е крив/грешен?”

И “Кой какво заслужава” вместо “Кой от какво има нужда.” Кой заслужава наказание? Кой заслужава да страда, защото не е прав?

Вместо да признава наличието на уникалност и силни страни и таланти във всяко човешко същество, и заедно с това – наличието на определен капацитет и ограничения, с които е нужно да се съобразяваме, и да ги зачита и да търси начини, по които животът да тече по начин, който зачита изцяло тези уникалност, силни страни и ограничения и да търси начини да се посрещат нуждите на всички, той е абсолютно неотразяващ и невалидиращ естеството на човешкото същество и неговите потребности.

Има вече крещяща нужда от различни подходи.

Такива, които ни водят вместо към повече разделение, към обединение.

Смиреност, проява на разбиране

Заедност.

Едно от първите неща, които са ни нужни – да научим ние като възрастни, а след това и децата – как се отнасяме с различието и какво правим по време на конфликти.

Старата схема на осъждане и съдене не работи.

Тя само увеличава и задълбочава бездната между нас хората, задълбочава разделението.

Посочвайки кой е крив и кой е прав, тя не води до повече разбиране, състрадание, свързване.

Тя генерира допълнителна фрустрация и омраза, увеличавайки усещането за отделеност един от друг и съответно не само не решава предизвикателството (възникналия конфликт), а допринася за повтарянето му.

Задълбочаващото се състояние на разделение и омраза в настоящия доминиращ модел на функциониране на света и неговите структури/системи изваждат наяве колко неефективни са настоящите начини за взаимодействия и крещящата нужда от други.

Ние няма нужда да ги борим.

Нужно е да ги заменим.

Да научим себе си и идните поколения на други начини.

Как разрешаваме конфликтите си?

Кои са начините/методите/подхода, който допринася за повече свързаност и разбирателство?

Медиацията и възстановителното правосъдие от години показват своя облагородяващ ефект върху различните предизвикателства в отношенията и спазването на рамката.

За съжаление, когато цял живот сме свикнали с друг подход, за нас е изключително трудно да превключим.

Разбира се, трудно не означава невъзможно.

Изисква се смелост, кураж и подкрепа.

А голямата ни отговорност за следващите поколения.

За да могат те да имат този подход естествено като първи свой избор, ученето на подхода на медиацията започва още от училище.

Затова е толкова спешно и нужно учители да се научим как да прилагаме медиацията в училище.