Той, който не може да прости на другите,

Чупи моста, по който сам трябва да мине.

Джордж Хърбърт

He who can not forgive others breaks the bridge
over which he must pass himself.
—George Herbert

Всеки път, когато влезем в разговор, таяйки лоши мисли, обвинения, критика или осъждания за другия човек, това се превръща в част от предизвикателството, което ни пречи да се свържем и разберем.

Как можем наистина да се свържем с друг, ако едновременно с това мислим, че той е лош, грешен (глупав, луд…(сложете тук какъвто искате етикет))?

А ако не искаме въобще да се свържем с него и/или да го разберем – какво правим в тези отношения?

Какво искаме от другия? Да разбере нас? Да получим това, което искаме? Без това да е взаимно?

Важно е да помним, че всички действия са опит да посрещнем нужди. Хората не са лоши по природа. Въпреки това, понякога ние осъждаме другите хора, така че какво да правим в такива моменти?

Най-бързият и пряк път за свързване с другия човек и отклоняване от критичните и осъдителни мисли е да помислим и предположим какви потребности другият човек се опитва да задоволи чрез своите действия.

Например някой може да ви каже: „Приключих с обсъждането на това с теб!“.

Ауч.

„Колко е груб…“ – може да е първата мисъл.

И все пак – можете ли да си представите какви може да са неговите чувства и нужди?

Бихте ли могли да кажете: „Притесняваш ли се, че продължаването на този разговор няма да доведе до решение поради миналия ни опит/път?“

„ДА! И ти не слушаш, така че какъв е смисълът?”

„Значи, ти също си разочарован и искаш да знаеш, че този път наистина ще те чуя?“

„Да.“

Ако се фокусираме върху това, което мислим, че не е наред с другия човек, оставаме в проблема или конфликта.

В момента, в който излезем от етикетите, обвиненията, критиката и се вслушаме в техните основни нужди, започваме да работим за решението.

Така поставяме фокуса си в посоката на желания резултат.