Най-голямата измама (заблуда, илюзия), от която страдат хората, е от собствените им мнения.  – Леонардо да Винчи

Моралистичните оценки (преценки, етикети) предполагат, че другите хора грешат или са лоши, защото не действат по начини, които са в хармония с нашите ценности.  

Например: Ако видим някой да кара по-бързо, отколкото смятаме, че е безопасно, можем да кажем, че е луд, маниак, идиот.  Ако някой говори по-бавно, отколкото ни е приятно или забавно, можем да кажем, че е скучен.

Можем също така да правим това (мисленето с моралистични оценки) и със себе си, когато си мислим, че сме дебели, защото не тежим толкова, колкото бихме искали, или че сме груби , ако съжаляваме за нещо, което току-що сме казали. 

 Всеки път, когато съдим някой друг или себе си като лош или грешен, ние изразяваме моралистична преценка.

Друг поглед и начин на възприятие на нещата, който ни позволява да оценим обстоятелствата без осъждане (и е много по-свързващ и неразединяващ, бел.прев.) , е да изразим как нещо ни засяга (какъв е ефектът върху нас) .  

Например, когато видя някой да кара по-бързо, отколкото смятам, че е безопасно, мога да кажа или да си помисля: „Когато видя този човек да кара толкова бързо, изпитвам страх и уплах (чувствам се уплашен) и наистина бих искал пътят да е безопасен за всички .“

 Или, ако съм обезкуражен от теглото си, бих могъл да кажа или да си помисля: „Уф.  Толкова съм разочарован от теглото си.  Загубата на няколко кг наистина би ми дала надежда, че това може да се промени.”

Моралистичните оценки върху другите и ситуациите създават само дистанция и допълнителни наранени чувства.  

Признаването на нашите чувства и свързването им с неудовлетворените ни нужди (безопасност и надежда) може да ни помогне да се свържем със себе си и другите и да се излекуваме.

 Забележете колко често правите моралистични преценки на други хора и как се чувствате, когато правите това.

 Този съвет е откъс от книгата на Мери Макензи, “Мирен живот”.