Колко често виждаме нещо и след това си измисляме цяла история за него? Майка ми беше известна с това. Шофираме по пътя и тя вижда жена, която прави нещо – наистина каквото и да било, и майка ми измисля цяла история за тази жена и нейния живот. Всички ние правим това през целия ден. Това е един от начините да внесем болка в живота си.

Например партньорът ни закъснява с два часа за срещата ни. Какво правим? Може да започнем да си измисляме истории за неговото/нейното закъснение. Може да си помислим, че е невнимателен, или че вероятно нещо се е случило и е пострадал, или може би, че цени работата си повече от времето, прекарано с нас. Истории като тези ни причиняват болка и ние наистина не можем да бъдем сигурни дали някоя от тях е истина.

Ето една друга стратегия. Да обърнем внимание на това, което знаем — че има закъснение с два часа, отколкото се бяхме уговорили да се срещнем. Това отбелязване на фактите не поражда такова раздразнение, каквото „историята“ около фактите или „интерпретацията“/“тълкуването“ на това какво означават те.

След като сме назовали само и единствено фактите, можем да решим какво би отговорило най-добре на нашите нужди предвид обстоятелствата. Можем да се обадим, за да разберем какво става, можем да решим да излезем и да оставим бележка, в случай че се появи, или можем да се обадим на приятел, който да ни изслуша и да предложи емпатия и подкрепа за ситуацията, в която се намираме.

Има много възможности за избор. Всеки от последните избори е по-малко вероятно да предизвика болка. Защо да прекарваме толкова много време, измъчвайки се с истории? Вместо това можем да се ангажираме само с наблюдение на фактите и след това взимане на решения, които вероятно ще ни дадат облекчение и радост, вместо да си измисляме истории, които със сигурност ще ни причинят болка.

Опитайте днес да сте съзнателни за моментите, в които измисляте история за това защо нещо се случва днес. Върнете се към простото наблюдение на фактите.

Автор: Мери Маккензи