Конфликтите в нашето ежедневие и една малка промяна, с която можем значително да ги намалим

От какво се получават конфликтите в нашето ежедневие?

Обикновено са резултат от някакви различия.

Различия в желанията, стратегиите, с които искаме да посрещнем нашите нужди.

Често са различия и разминавания на мнения и преценки.

А нашите думи и изразявания и разговори са основно наситени и изпълнени именно с това – мнения и оценки.

И понеже хората сме различни и имаме различни преживявания и възприемаме субективно реалността – имаме различни мнения за едно и също нещо.

Понякога само изразяването през мнения и оценки превръща обикновен разговор в спор.

Защо се получава така?

Как може да се получи конфликт от нищо?

И как, с една много малка, но ключова съществена промяна в начина, по който се изразяваме и мислим, можем да предотвратим много от “сблъсъците” на ежедневно ниво, скарвания, противоречия, конфликти…които не са нищо повече от различия, всяко от които е изразено по начин, който цели да се наложи над другия и да се заяви като “истинното”, вместо просто да се изрази и сподели. Всяко от които е изразено чрез етикет и оценка, които, поради субективността на личното преживяване на всеки един от нас, лесно биха се контрирали от някой, който няма същото преживяване като нас.

И тези двете различни преживявания, вместо просто да се споделят едно с друго, започват да се бият, сякаш едно от двете е правилното и само едното може да съществува.

На този принцип възникват и се задълбочават множествено конфликти.

А какво би било, ако…

Говорим за себе си, а не по принцип, изразяваме собственото си преживяване, а не мнение, оценка или етикет? Каква е силата на личните местоимения, говоренето в първо лице, единствено число и изразяването на собственото преживяване и усещане (в противовес на изразяване на мнение, оценка, генерализация и истина)? Огромна!

Как можем да направим това?

Забележете:

Намерете десетте разлики 

Разговор номер 1 – 

– Тази книга е възхитителна, вдъхновяваща, въздействаща… (поставяне на оценки, етикети, изразяване на мнение)

– Изобщо не е въздействаща.

– Напротив, много е въздействаща!

– Не е!

– Как може да мислиш така? Толкова е впечатляваща!

– Изобщо не е впечатляваща, не мога да повярвам, че мислиш така! 

Конфликт в мненията, който преминава в конфликт между индивидите, изразяващи мненията, защото в по-голямата част от времето индивидите се отъждествяваме и идентифицираме с мненията си и ако някой отхвърля нашите мнения, все едно отхвърля нас.

Трагично е до какви размери стига това общуване.

Можем да го сравним с това да спорим вкусен ли е даден плод или храна или не.

За едни е вкусна, а за други не.

Различни хора, различни преживявания.

Ако споделяме преживяванията, а не мнение, което да претендира да е истината, нещата стават съвсем различни.

А ако вместо това разговорът протече така: Разговор номер 2:

– Тази книга много ми въздейства! (на мене лично, това е ефектът на книгата върху мене, не й поставям оценки, не я етикирам, че тя по принцип е такава или не е еди каква си) 

– На мен не ми въздейства изобщо!

– Наистина ли? Колко интересно..мен много ме впечатли

– Да, мен съвсем не ме впечатли…харесвам други стилове и жанрове..

В този разговор няма как да стигнем до конфликт. 

Защото няма поставяне на етикети, няма оценки – няма и борба за истина – кое е истината – моето или твоето мнение – впечатляваща ли е книгата или не. 

Има споделяне на лично преживяване, което не претендира за истинност – “на мен ми хареса, на мен не ми хареса; на мен ми въздейства, на мен не ми въздейства”

Ако в една и съща ситуация моето преживяване е едно, а твоето – друго, и ти споделиш твоето преживяване като твое преживяване, има пространство за мен да споделя моето, без то да трябва да се “бори” с твоето. Има валидиране и зачитане, че твоето е било такова, а моето – еди какво си.

Но ако ти споделиш твоето преживяване като това, което е – истината, правилното, вярното, а аз имам друго преживяване – аз трябва или да поставя под съмнение моето преживяване или да се боря с теб, за да го валидирам, че съществува – че съществува и друго.

Една промяна, която изцяло може да промени общуването и отношенията ни е да говорим в първо лице, единствено число за собственото си лично преживяване без да го правим единственото валидно.

Вместо “Това е тъпо!” – “Това не ми харесва.”

Вместо “Това е грозно!” – “Това не ми харесва.”

Вместо “Това е скучно!” – “Това на мен не ми е интересно.”

Има разлика!

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •