Ако „насилствено“ означава да действаме по начини, които водят до вреда, тогава голяма част от това как общуваме – с моралистични преценки, оценки, критики, осъждания, обвинения, изисквания, принуда или етикети на „правилно“ срещу „грешно“ – наистина може да се нарече насилие – защото води до загуба на усещането за свързаност, загуба на връзката, счупване на отношенията, повреда, неразбирателство, конфликти – а всичко това спокойно може да бъде сложено в графата „вреди“ и „щети“.

Несъзнавайки въздействието на това, ние съдим, етикираме, критикуваме, командваме, изискваме, заплашваме, обвиняваме, осъждаме, и осмиваме. Говоренето и мисленето по тези начини често води до вътрешни рани, които от своя страна често се развиват в депресия, гняв или физическо насилие.

За съжаление много от световните култури носят в себе си тези „насилствени“ методи на общуване – те ги възприемат за нормални и полезни и ни учат още от малки на тях, затова много от нас намират усилията си за комуникация за болезнени и затруднени, но не знаем защо.

 

Какво е „ненасилствена комуникация“

Елементите и инструментите на ненасилствената комуникация са предназначени да ни помогнат да мислим, слушаме и говорим по начини, които събуждат състрадание и щедрост в нас и помежду ни с другите. Ненасилната комуникация ни помага да си взаимодействаме по начини, след които всеки от нас се чувства по-цялостен и свързан.

Тя гарантира, че нашата мотивация да си помагаме един на друг не е от страх, задължение или вина, а защото помагането се превръща в най-пълноценната дейност, която можем да си представим.

Като се фокусира върху уменията за междуличностна комуникация, случаен наблюдател може да предположи, че процесът по този вид общуване е приложим само за взаимоотношения или разрешаване на конфликти.

И все пак хората, които практикуват процеса на ненасилствена комуникация, бързо откриват нейното трансформационно въздействие във всяка област от човешкия опит – включително трансформиране на класни стаи и организации, подобряване на производителността на работното място, трансформиране на гняв и емоционална болка, засилване на духовното ни развитие и създаване на ефективно, упълномощаване организационни структури.

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •