Всеки един от нас във всеки един момент от живота си има избор как да подходи към живота, в какво да вярва, какво да е отношението му, как да действа и реагира.

Нужна е съзнателност, за да знаем, че имаме този избор на разположение – във всеки момент!

Ненасилието, ненасилственото отношение и подход към себе си, другите, живота и света (и оттам ненасилствената комуникация) са един такъв възможен избор. Това е едно отношение към живота и към това, което ни се случва. Отношение към нас самите и към другите.

Можем да го изберем, можем и да не го изберем.

 Ненасилствената комуникация е част от избора на живот без насилие – nonviolence. 

Ненасилствената комуникация е стратегия, не нужда. Това отношение към себе си, живота и другите/подход/начин на живот, мислене/тип съзнателност е един избор сред много други за това как можем да откликнем/реагираме на живота.

Съществуват три “нива”, на които повече хора обикновено “се спъват”, когато използват ННК:

• разпознаването, че имат избор да използват ННК
• придобиването на умението да направят ННК избор в даден момент
• изборът да използват ННК (или правенето на съзнателен избор да не изберат ННК, за да посрещнат други нужди)

Всяко едно от тези нива има своите собствени предизвикателства. Различните хора намират различните нива по-малко или повече предизвикателни за себе си.

Когато практикуваме и живеем ненасилие и ненасилствена комуникация, понякога е трудно да си спомним, че това всъщност е избор (не е догма, не е светая светих, не е най-правилното, вярното , умното и т.н. – напротив – ННК излиза от плоскостта на правилно/грешно). 

И все пак, с практикуването, може да се стигне до момент, в който съзнанието за ненасилие се интегрира достатъчно в нас, за да разпознаваме ННК като възможност, като избор, като възможен вариант/опция в определен момент на предизвикателство. 

Когато разпознаем възможността, имаме избора дали да я използваме или не. Тя остава възможност/избор, а не новото “трябва”, “нужно е” или “правилното нещо за правене”, “правилната реакция”. 

Ако изберем да НЕ използваме ненасилственото отношение и подход и ННК, ние все още можем да изберем да използваме ННК, за да дадем емпатия на себе си и да се отнесем със себе си със съчувствие и по този начин да бъдем в мир с избора, който сме направили.

Ако се случи така, че започнем да виждаме НН и ННК като новото “правилно отношение” или като “трябва”, можем да усетим/открием, че нуждите ни от автономия, избор или автентичност или пък други нужди няма да бъдат посрещнати. Затова е важно да си напомняме, че непрекъснато имаме избор дали да използваме ННК или не, че ННК е избор, а не задължителната реакция, правилната реакция. 

Може да искаме да отбележим дали има патерни и модели в нашето поведение – ситуации или специфични предизвикателства, по отношение на които ни е трудно да изберем да използваме ННК. Ако забележим такъв патерн, разпознаването на нашите нужди в този момент може да бъде изключително плодотворно и ползотворно за разбирането на нашето поведение със съчувствие, състрадание и емпатия, като по този начин увеличаваме способността си да правим съзнателни избори.

Ние избираме (отношението си, поведението си, подхода си, мислите си, реакцията си) ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ, но не винаги сме в СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР. 

Да избираме със съзнанието, че опитваме да посрещнем нашите нужди е онова, към което се стремим, а не механичния избор да използваме езика на ННК. 

Процесът по помнене, че НН и ННК са опция, възможност и избор е сходен с процеса по “събуждане”. Можем да потърсим практики или други “напомнянки”, които да ни помогнат да се събудим.