“В последно време формалното образование е фокусирано върху проблема за създаването на подходяща учебна програма за учениците. В сравнение с това Обогатяващото живота образование е базирано върху предпоставката, че взаимоотношенията между учители и ученици, между самте ученици, както и между учениците и изучаваното в училище са еднакво важни за тяхната подготовка за бъдещето. 

Децата се нуждаят от много повече от усвояването на четене, писане и математика, колкото и важни да са те. Учениците имат нужда да се научат да мислят самостоятелно, да намират смисъл в това, което учат и да знаят как да работят и живеят ЗАЕДНО с другите. Учителите, училищното ръководство и родителите могат да получат от Обогатяващото живота образование умения по езици, комуникация и начини на структуриране на училищната среда, която подкрепя развитието на личната свобода и сътрудничеството в класната стая. Тези умения ще помогнат на учениците да се подготвят за живота в света, който ще им оставим в наследство.”

Маршал Розенберг

“Все повече хора започват да осъзнават факта, че образованието се нуждае от коренна промяна и то спешно. Виждаме, че настоящата образователна система не подготвя учениците за безпрецедентните предизвикателства на 21 век. Реформата в образованието е от съществено значение, ако искаме днешните и утрешните деца да живеят в един по-мирен, справедлив и поносим свят.

В книгата “Обогатяващо живота образование” Маршал Розенберг описва основните елементи на това, което той нарича обогатяващо живота образование: образование, което подготвя учениците да учат през целия си живот, да се отнасят с разбиране към себе си и другите, да бъдат креативни, гъвкави и инициативни, както и да бъдат състрадателни не само към най-близките си, но и към целия свят.

Целта на образованието трябва да бъде обогатяването и подобряването на живота – разширяването на ума, сърцето и духа. За съжаление вместо това, традиционното образование по-скоро ограничава човешкия ум, сърце и дух. Задушава естественото любопитство и радост от ученето, потиска любознателността и критичното мислене и моделира безсърдечно и насилствено поведение.

(…) все още се използват техники на преподаване, предназначени да създават възрастни, които безрезервно се подчиняват на заповедите отгоре: тези на учителите в училище, на шефа в работата или на министър-председателя в правителството.

Самата структура на училищата също следва йерархично разпределение, в което образованието е нещо, което налагат върху учениците, вместо да го изграждат съвместно с тях.

Този вид образователен процес, съдържание и структура са подходящи за това, което наричам социална система на доминиране или доминиращите, в която семействата, работните места, племената и държавите са организирани в йерархичен порядък, който се основава главно на страха и насилието. Този вид образование не е подходящо за създаване на демократично, справедливо и мирно общество, ориентирано към партньорския модел и към това, което Розенберг нарича “обогатяваща живота структура”.

Навсякъде по света Маршал Розенберг е познат като пионерът на ненасилственото решаване на конфликтите. Послетил е последните четиридесет години от живота си на развиването и прилагането на Ненасилствената комуникация като средство за създаване на взаимоотношения, в които към всеки човек се отнасят с емпатия и грижа. В книгата си “Обогатяващо живота образование” той разказва как да използваме този метод в училищата. Също така посочва неговата ефективност във възпитаването на младите хора да работят заедно, да разрешават конфликтите си без насилие и да допринасят както за своето, така и за доброто на другите с грижа и внимание.

Една от най-забележителните черти на работата на Розенберг е фокусът върху емпатията, грижата и ненасилието – качества, които в обществата, ориентирани към доминиране, са прехвърлени на изолираните от властта: жените и “женствените” мъже. Маршал открива, че точно това са качествата, които е необходимо да бъдат възпитавани едновременно в ммчетата и момичетата и посочва как може да се постигне това с помощта на изпробвани и ефективни учебни методи, които позволяват на младите хора да практикуват партньорство във взаимоотношенията си.

Този опит е важен за всички деца. Когато преживеят описаните в книгата партньорски връзки, животът им става по-богат. Особено необходимо е да получат опит в това онези деца, които в семейството, квартала и/или държават си са научили, че съществуват само две алтернативи – или ти упражняваш контрол, или върху теб упражняват контол. Те ще разберат, че съществува и трета възможност, която не само поражда по-позитивни чувства, но и е по-ефективна за всички.

Училищата, в които ученици и учители са в партньорски взаимоотношения (следват практиката на ненасилствения, животоутвърждаващ модел на Маршал Розенберг) съществуват като образователни общности, а не като безлични, йерархични фабрики за “производство на хора” По този начин младите хора започват да откриват училището като вълнуващо място за изследване, за споделяне на преживявания и идеи 0 място, където се чувстват защитени и където ценят всяко дете и се грижат за него. В подобна среда човешкият дух действително се подхранва и расте.

Това е само началото. Когато на младите хора се даде възможността да преживеят взаимоотношения, основаващи се на взаимно уважение и грижа, те не само започват да се чувстват по-добре, но и учат по-ефективно и напредват в личностното си израстване. ”

Риан Ейслър, предговор към “Обогатяващо живота образование” на Маршал Розенберг