Едно от големите насилия, които извършваме спрямо себе си е действията, направени защото “трябва”.
Това е обусловено от нашата насилническа култура, която от малки ни казва, че има някои неща, които просто “трябва” да се правят, независимо дали ни харесват или не, дали ни е приятно или не, вместо да ни насочва към свързване с нашите потребности- но гледайки по този начин на нещата, човек се изпълва със съпротивление, раздразнение, вътрешна фрустрацията и като цяло – всичко това води до едно усещане за липса на избор, което е смазващо за човешкия дух.
Парадоксално, ако ние възприемем друг поглед и подход към същите тези действия, изхождайки не от “трябва”, а от с какво ни помагат и кои наши потребности посрещат, вътрешното ни преживяване значително се променя.
Едно истинско предизвикателство и освобождение е да се освободим от всичко, което си казваме, че “трябва”
“Има избор, наличен за нас във всеки един момент, докато сме живи… ИМА Избор и всичко останало отпада..”
Muriel Rukeysere
Мери Макензи, която е дългогодишен международен обучител по ненасилствена комуникация и емпатия, споделя следното:
“Имате ли дълъг списък с неща, които трябва да направите? Хващате ли се да казвате: “Трябва да ходя на работа.” или “Трябва да се прибера да изведа кучето. ” или” Трябва да се прибера да направя вечеря за семейството . “?
Всеки път, когато използваме” трябва”, ние прекъсваме връзката със себе си и собствените си нужди, които посрещаме правейки същото това действие и намаляваме радостта в живота си.
Опитайте да ”преведете” своите ”трябва” в нуждите, които се опитвате да посрещнете чрез съответните действия.
“Трябва да ходя на работа.” е “(Избирам да) Ходя на работа, защото ценя доходите и сигурността, които осигурявам на моето семейство.”
Много от нас нямат преживяването и усещането за избор, защото сме отгледани и възпитани чрез културата в обществото ни, че това са неща, които човек просто прави и не поставя под въпрос, съмнение и избор – а не че избира дали да ги прави – те просто се правят от всички – училище, университет, работа, деца – и ние не си даваме сметка, че ходенето на работа, както и всичко останало, които правим е действително избор, подлежи на избиране.
Когато се вгледаме внимателно зад всяко наше действие и защо го правим, ние можем да преосмислим много неща, да направим други избори или да се почувстваме по-свързани с конкретното действие, знаейки какви наши потребности посреща извършването му от наша страна.
“Трябва да се прибера да изведа кучето.” може да бъде “Избирам да изведа кучето, защото ми е важно да се чувства комфортно.”
“Трябва да направя вечеря за семейството си.” може да е “Правя вечеря, защото наистина е важно и ценно за мен здравето и здравословно приготвената храна.”
Или пък посреща потребностите ни от принос, проява на грижа и подкрепа за другите?
Веднъж след като се свържем с потребностите зад действията, които правим, нашето вътрешно преживяване спрямо тях се променя, отколкото когато е просто ” трябва “.
След като се свържем с потребностите си и разберем дълбоките причини, поради които правим нещо, ние също така можем да променим решението си по отношение на конкретната дейност и да потърсим нови начини и стратегии за посрещане на същите тези нужди.
Днес може да направите списък с всички “трябва да” и да преведете поне две от тях в потребности. И да видите дали искате да продължите с тези дейности или искате да потърсите нови решения. “
Винаги имаме избор.
Хубаво е да се опитваме да сме съзнателни за моментите, в които изпитваме липса на избор, да ги хващаме и да разглеждаме по-надълбоко.
Дори и в моментите, в които ни се струва, че наистина, ама наистина нямаме никакъв избор (например като с опрян пистолет до главата), винаги за нас остава наличен поне един избор – да изберем как да гледаме на една ситуация и каква история/тълкувание/интерпретация да си изберем. Другите могат да ограничат нашия избор, но не и изцяло да го отнемат!
Картинката е взета от сайт с размишления по темата, който “случайно” намерих по темата, докато търсех подходящо изображение със should в Интернет:)
Оставете коментар