1. Взаимозависимост: Дори когато преживявам раздяла или дълбока изолация, се стремя да отворя сърцето си за пълнотата на взаимосвързаността на целия живот и за мястото си в него. Ако установя, че се оттеглям в самодостатъчност, отделеност от другите или недоверие към собствените си дарби или дарбите на другите, се стремя да търся подкрепа, за да си спомня красотата и облекчението на взаимозависимостта, включително многото начини, от които зависи всеки живот и свързаността му с цялата мрежа на живи същества, включително дарбите, действията и усилията на другите.

2. Естествено изобилие: Дори когато съм в хватката на страха от недостиг, аз се стремя да взаимодействам с живота, за да взема това, от което се нуждая – не по-малко и не повече – в подкрепа на регенерацията и достатъчността за всички сега и в бъдещето. Ако установя, че трупам повече или се отказвам от основни неща, се стремя да търся подкрепа, за да се доверя на древната мъдрост, че животът тече, когато споделяме плодовете на природата и нашия труд въз основа на нуждите.

3. Интеграция: Дори когато се сблъсквам със значителни предизвикателства, се стремя да интегрирам привидни противоположности (дори и в парадоксално напрежение) като процес и резултати, автономия и взаимозависимост или сила и любов, вместо да ги изживявам като противоположност една на друга. Ако установя, че мисля по бинарни начини или се идентифицирам с едната страна на такава двойка или рамкирам нещо като компромис, имам за цел да търся подкрепа, за да отида отвъд или/или мисленето, за да се съобразя с цялостността на живота и да въплъщавам множество страни на всяка привидна опозиция.

4. Приемане на това, което е: Дори когато нещата се разпадат, хората не действат по начини, които взимат предвид нуждите на всички или в света се случват бедствия, аз се стремя да остана отворен към живота, без да се налага да го харесвам. Ако установя, че се оттеглям от живота, какъвто е тук и сега, привлечен от идеи за това какво трябва да се случи или от желание за контрол на поведението на други хора, имам за цел да търся подкрепа, за да се изправя пред реалността, да скърбя, да намеря чувство на мир с неудовлетворени нужди и да избирам реакции и действия от яснота за това как искам да взаимодействам с живота.

5. Празнуване на живота: Дори когато съм изправен пред големи трудности (лични, междуличностни или глобални), се стремя да поддържам отношение на признателност и благодарност за това, което животът ми носи. Ако установя, че ставам циничен или изпитвам само болка и отчаяние, се стремя да търся подкрепа, за да свържа сърцето си с красотата и чудото, които съществуват в живота дори при най-тежките обстоятелства. 

6.Траур и скърбене: Дори когато може да е по-лесно да си затворя очите за пропастта между моята желана визия за света и реалността около мен, аз се стремя да поддържам практиката на скърбене и тъгуване за онова, което не е така, както бих искал, включително скърбене в общност, да се науча и да съживя способността си творчески да реагирам с интегритет на трудни ситуации. Ако установя, че действам срещу нещо, а не към Визията, която имам или напълно се затварям, имам за цел да търся подкрепа, за да:

• си спомня скъпоценния дар на сълзите
• запълня празнината със скръб, намалявайки тенденцията или да потискам желанието си, или да принуждавам света да се съобразява с него
• намаля шансовете да прибягна до насилие в мисли, думи или действия.

7. Смирение: Дори когато имам огромен опит и знания, се стремя да бъда съзнателен за това колко малко наистина знам и че съм просто част от разгръщането на живота. Ако установя, че се опитвам да контролирам ситуация или разчитам на моя авторитет, за да избегна ангажирането с различията, се стремя да търся подкрепа, за да освободя привързаността си към резултата, да прегърна сложността и несигурността на живота, да слушам множество гледни точки и да се предам на страхопочитанието и мистерията на живота в способността си да се адаптира, трансформира и регенерира.