Автор: Мики Каштан

Ненасилието е начин на съществуване и живот, който насочва мислите, думите и действията ни в посока към интегриране на любов, истина и смелост в индивидуалните и колективните ни действия, чиято цел е да пазим това, което служи и допринася в живота ни и да предизвикваме онова, което не служи и не допринася да се трансформира така, че човешката общност да е отново в синхрон с живота. 

Дори при екстремни обстоятелства, ненасилственият отговор идва от дълбока вътрешна осъзнатост и визия за едно бъдеще на една любяща човешка общност, съществуваща в такъв синхрон с живота. 

На практика действията, произлизащи от такова съзнание се основават на ангажимента да трансформираме реактивността си в желание да включим всички форми на живот в нашия кръг на грижи (желание и готовност да се грижим за всички форми на живот); да разкрием и говорим открито и в цялостна пълнота за това, на което сме свидетели; да предприемаме действия въз основа на нашата визия и ценности – дейности, вариращи от диалог до гражданско неподчинение; и да се изправим пред последствията от нашия избор и да бъдем ангажирани с въздействията върху себе си, другите и живота като цяло.

Нарекох конкретните насоки в тази фундаментална ориентация към живота, изложени по-долу “ангажименти”, но всъщност не съм намерила точно дума, която да улови точното значение на това, което търся. 

Ангажиментът може да бъде разбран като нещо твърде строго, “твърдо”, неотменно, тъй като има тенденцията да означава “трябва”, извиквайки по този начин енергия, която не е основана на избора, а по-скоро на задължение и дълг.

От друга страна, да ги нарека “намерения” за мен не е достатъчно силно, за да носи непоколебимата сила да останеш на този път дори и когато стане много трудно и предизвикателно. 

Искам да взема предвид и непредсказуемостта на живота.

Тези ангажименти не са обещание, което някой от нас може да даде. 

Разбирам колко предизвикателен е животът и си представям, че без значение колко силен и вътрешно мотивиран е изборът ни да ги следваме, всеки един от нас в един или друг момент няма да намери достатъчно вътрешни ресурси, за да ги следва.

За да смекча интензивността на „ангажимента“ (за да не бъде усещан като “трябва”, задължение, дълг, бел.прев.), без да губя неговата сила, избирам да използвам думата „цел“ и глагола “целя”, а не „ангажимент“ и “ангажирам се” в действителната формулировка на ангажиментите. 

Искам думите да напомнят ясно на всеки от нас, който направи избора да следва този път, че това е, което искаме и целим, че нямаме принципно възражение да живеем живота по този начин – независимо какво правят другите, без значение как е структуриран света, без значение какви са обстоятелствата.

Това е трудна задача. Това за мен е мобилизиран живот.

Ангажиментите служат като компас, напомняне, скеле, което може да ни помогне да живеем с избор (избирайки как да живеем) в свят, който не е по наш избор.

Такъв индивидуален ангажимент към ненасилие в рамките на един патриархален свят означава намиране на начини за преодоляване на наследените убеждения и възприятия за недостиг, разделение и безсилие. Това означава да се сблъскаме и да се ангажираме да трансформираме имплицитните начини, по които участваме в реагирането на живота в съответствие с патриархалните рамки, на които всички сме били изложени. 

Всеки от ангажиментите, под една или друга форма, се ангажира и предлага алтернатива или противоотрова на един или повече от централните механизми на доминиращия начин на живот: контролиране на хората и живота, прилагане на рамката правилно/грешно за осмисляне на света, виждане на реалността през или/или обектив, обвиняване и засрамване на себе си и другите като реакция за това, че нещо не работи, и ангажиране в доминиране и подчинение като елементарни форми на взаимоотношения.

Вместо това тези ангажименти осигуряват рамка, базирана на стълбовете на ненасилието: смелост, истина и любов и предлагат цялостен подход към живота в нас самите, с другите и в по-големите системи, които все още оформят живота ни, дори когато се стремим да променим тях и техните ефекти. 

Част от тази рамка е непрекъснато облягане и разчитане на доверие, дори когато не знаем и не можем да знаем.

Един от начините, по които разбирам доминиращия патриархален модел на функциониране на света е, че той се е появил като отговор на травматични събития, довели до загуба на доверие в живота. 

Тъй като доверието в живота все още може да липсва, ангажиментът към „Естественото изобилие“(намира се по-долу в изредените ангажименти, бел.прев.) изрично ни кани обратно към това доверие, от което можем да се почувстваме некомфортно, неудобно. 

Въпреки че изборът да разгърнем живота си безусловно по описания по-долу чрез ангажиментите начин е изцяло наш, ние често ще срещнем пропаст между нашия капацитет и нашия ангажимент.

За да преодолеем тази пропаст, за да можем да продължим да се изправяме пред реалността – външна и вътрешна – и да се съсредоточим върху това, което е най-важно за нас, имаме нужда един от друг. 

Ето защо всеки от тези ангажименти включва препратка и насока към търсене на подкрепа. 

Доминиращите структури осигуряват както имплицитна, така и явна подкрепа за поведение, което е в съответствие със статуквото. Това е много трудно за преодоляване индивидуално, само като личен път. 

Това означава, че създаването и поддържането на общност е от съществено значение за започване и поддържане на пътуването към пълно възприемане на ненасилието. 

Живеем в свят, който не е предназначен да отговаря на човешките нужди. 

Поради това, независимо колко далеч сме по пътя, поддържането там, където сме и срещата със света, където е, продължава да бъде пътуване. Ето защо призовавам всички нас да приветстваме и да търсим подкрепа, за да останем в съответствие с тези ангажименти.

1. Ангажименти, които можем да поемем към себе си за ненасилствен живот
2. Ангажименти, които можем да поемем към останалите за ненасилствен живот
3. Ангажименти, свързани с взаимодействието ни с останалите за ненасилствен живот
4. Ангажименти към Живота 
5. Ангажименти към начина, по който се ангажираме със света

Практика с ангажиментите

Съществува разнообразие от възможности за това как можем да практикуваме ангажиментите – както по отношение на задълбочаване на нашия капацитет на живеем ненасилствено, така и по отношение на интегрирането на конкретни ангажименти като пътеводители в нашия живот. 

Разнообразие от начини за работа с ангажиментите

1. Използване на конкретни ангажименти като вдъхновение
2. Използване на ангажимента като фокус на текущия път
3. Използване на един или повече ангажименти като компас за реагиране на ситуация
4. Преминаване през ангажиментите един по един като ежедневни разсъждения
5. Съвместно ангажиране с ангажиментите в общност 

Конкретен подход по пътя на ненасилствения начин на живот

Един от начините, по които ангажиментите могат да бъдат полезни е като бъдат използвани като подход към преминаване на все по-ненасилствен начин на живот. Това ни кани да обърнем внимание на парадокса на сериозността на ангажиментите, но с отвореност към хумор и лекота и без да създаваме вътрешни изисквания и очаквания. Ангажиментите също така предлагат метод за идентифициране и разчитане на вътрешните ни сили и за назоваване, скърбене, компенсиране и преодоляване на вътрешните ни препятствия. По този начин, а също и директно, те ни напомнят за това да намираме начини да търсим подкрепа на всяка стъпка от пътя.

Ресурси за насочване на нашия избор

Много хора използват ангажиментите като обектив и филтър, с чиято помощ да изберат как да реагират на предизвикателни ситуации, знаейки, че избирайки да подходят към една ситуация през „Приемане на това, което е“ би довело до различен отговор от използването на фокуса „Автентичност и уязвимост“. 

Ние винаги имаме избор, дори да изглежда по друг начин, и нашите възможности почти винаги са по-широки, отколкото си представяме. Никога няма един „правилен“ начин да реагираме, без значение колко сме свикнали да вярваме, че съществува. Също така никога няма избор, който да няма последствия. Няма бягство от нашата взаимозависимост, от това да бъдем част от живота, да го оформяме и да бъдем оформени от всичко около нас.

Инструменти за отражение

Някои хора са си поставили ангажиментите на видно място и ги преглеждат ежедневно; някои са направили малки карти, които носят в портфейлите си; някои са направили дневник за всеки от ангажиментите като друг начин да ги закотвят вътрешно. Някои също са използвали един или повече от ангажиментите като фокус на медитацията. Като пример: Къде се отваря вашето същество в наслада за предизвикателството и къде има напрежение, съмнение, объркване?

Някои хора използват конкретни ангажименти като вдъхновение, други избират един ангажимент като фокус на текущия път, а трети преминават през ангажиментите един по един като ежедневни разсъждения.

Кой начин най-много ви допада?

Група за дискусия/подкрепа

Много хора се ангажират с практика с ангажиментите заедно в общност. Тъй като ангажиментите са в известно напрежение с това, което сме културно обучени да правим, някои хора са признали, че ще имат нужда от подкрепа от други, за да намерят сила и креативност, за да въплъщават тези намерения. Те се срещат редовно, за да обсъждат и да се свързват с другите, да разгледат своите предизвикателства, да се синхронизират с избора си.