Често родители ме питат как да променят начина си на родителство, какво могат да приложат/направят, за да реагират различно.

На всички ни се иска онази магическа техника, с която да можем да се трансформираме в перфектния родител да съществува.

И тя, по мое мнение, съществува.

Просто е по-различна отколкото повечето хора си я представят.

За да можем да променим отношение и поведението си към децата, за да можем да възприемем един ненасилствен подход, да се откажем от принудата и насилието върху тях, упражняването на натиск и безброй стратегии като манипулации и трикове, и това да е наистина автентичната ни нагласа, е нужно да се изправим пред онова, което е довело до настоящето ни отношение/поведение – да се вгледаме наистина внимателно, да се гмурнем дълбоко, да го разгледаме отблизо, да го осъзнаем, разберем и приемем.

И всичко това да направим безкритично и с нежност и състрадание към нас самите – ние сме били в същото положение като нашите деца – чисти, невинни, необусловени – и сме възприели реакции, мислене и поведение от хората, които са ни отглеждали.

Когато емпатично и неосъдително спрямо себе си разгледаме какви са причините за нашето отношение, поведение, реакции, можем да вземем съзнателно отношение, че искаме да го променим.

Но е нужно, преди всичко останало, да свършим тази първоначална работа по осъзнаване на причините, да ги разберем и приемем.

Това е първата стъпка, след това е намерението да внесем нещо ново и работа, работа, практика, практика, търпение, търпение, време, време, самоемпатия и грижа към нас към моментите, в които ще се проваляме.

Нашите действия и реакции спрямо децата са резултат от един интересен микс от:

• Страх за тяхното бъдеще – породен от нуждата ни от БЕЗОПАСНОСТ И СИГУРНОСТ – да бъдат в безопасност
• Липса на доверие в техните възможности – липсата на доверие се корени в цялостната култура, в която живеем, убежденията и посланията, с които тя ни захранва от малки – че на човешкото същество (поради очевидната му уязвимост и зависимост като малко, както и липса на опит), не можем да имаме доверие, то не заслужава доверие, не е само по себе си мъдро, можещо, знаещо (и имащо нужда само от подкрепа). Това е цялостната настояща настройка и убеждение на обществото спрямо децата и за всеки родител е много трудно да подхранва нещо различно.
• Дълбоко лично обуславяне кое е ок, кое не, как трябва, как не трябва – убеждения, възприети от нашите родителите и техните родители, културата, обществото и обществения натиск
• И най-добри намерения и желания за бъдещето на детето ни

Този богат и разнообразен коктейл от причини за нашите действия е именно онова, което, ако погледнем по-отблизо, ако отделим време и внимание да се свържем – с чувствата, нуждите, убежденията и да ги разгледаме едно по едно, отваря пътя към едно по-различно родителство.