Поемане на отговорност за нашите чувства – нашите собствени нужди, не действията или бездействията или думите на другите – са причината за нашите чувства.

 

Хората се притесняват не от самите неща, а от мислите, които имат за тях. Епиктет

 

 

Как да реагираме на негативните послания: четири възможности

Третият компоненнт на ННК е да признаем причината за нашите чувства.

ННК ни помага да осъзнаем, че действията на другите може да бъдат стимул, но не и причина за наите чувства. Започваме да разбираме, че чувствата ни зависят от това как избираме да възприемем думите или поведението на другите, както и от това какви са нуждите и очакванията ни в даден момент.

С това се научаваме да поемаме отговорността за собствената си роля в създаването на нашите чувства.

Онова, което правят другиет, може да бъде стимулът, но не и причината за нашите чувства!

Обикновено нямаме проблем с положителните думи и действия/бездействия спрямо нас – тези, които ни носят удовлетворение и задоволяване на нашите нужди.

Появява се „проблем“, когато някой прави нещо, което не посреща някаква наша нужда.

Във всеки момент имаме четири варианта за приемане на негативните послания – думи, действия, бездействия на другите спрямо нас.

  1. Да обвиним себе си – когато някой изпраща негативно послание, имаме четири възможности за това как да го приемем. Първата е да го приемем като обвинение и критика и да започнем да търсим грешката в самите себе си. Например някой ядосано ни каже – Ти си най-големият егоист, когото някога съм срещал! – Ако изберем да го приемем лично, може да реагираме по следния начин – Да, трябваше да бъда по-внимателен! В този случай ние приемаме критиката на другия и започваме да обвиняваме себе си. Когато избираме този вариант го правим за сметка на своето самоуважение, защото той ни води към чувства като вина, срам, депресия. Чувствата, които може да стоят в нас в този момент са тъга, болка (наранен), разочарование, изненада, объркване. Те може да са породени от различни нужди – породени от нуждата от признание, разбиране, съпричастност, уважение, свързване, съобразяване (consideration).
  2. Да обвиним другия – Другият вариант е да започнем да търсим грешката в другия. Например като отговор бихме могли да кажем: Нямаш право да говориш така! Винаги съм зачитал твоите нужди! Ти си егоистът! – Когато приемем негативното послание по този начин и обвиним другия, тогава най-вероятно изпитваме гняв. Гневът може да е породен от нуждата от признание, разбиране, съпричастност, уважение, свързване, съобразяване (consideration).
  3. Да открием собствените си чувства – когато получим негативно послание, третата ни възможност е да насочим лъча на своето съзнание към собствените си чувства и потребности. В този случай бихме могли да отвърнем така: Когато те слушам да казваш, че съм най-големият егоист, когото някога си срещал, се чувствам наранен, защото бих искал да получа признание за усилията, които полагам в това да се съобразявам с твоите нужди.“ С това, че насочваме вниманието си върху собствените чувства и нужди, ние започваме да разбираме, че чувството на нараненост идва от желанието да получим признание за нашите усилия.
  4. Да открием чувствата на другия – четвъртият вариант на приемане на негативното послание е да насочим лъча на своето съзнание към чувствата и нуждите на другия. Например можем да попитаме – Чувстваш се наранен (Наранен си), защото имаш нужда твоите предпочитания да бъдат зачитани повече?

Когато признаем своите нужди, желания, очаквания, ценности или мисли, вместо да обвиняваме другите, ние поемаме отговорността за чувствата си.

Ето разликата между двата израза на разочарование:

  1. А: Разочарова ме с това, че вчера вечерта не дойде.

Б: Вчера бях много разочарована (се почувствах разочарована), когато не дойде, защото исках да обсъдя с теб няколко важни за мене неща.

  1. А: Прекратяването на договора много ме ядоса.

Б: Много се ядосах (много съм ядосан), че прекратиха договора, защото си мисля, че това е доста безотговорна крачка.

 

Докато в случай А говорещият прехвърля изцяло отговорността за това, което изпитва, изцяло върху другата страна, то в случай Б поема отговорност за своите чувства като си признава мислите, които стоят зад тях. Той признава, че мислите на обвинение са породили гнева му.

 

В ННК ние бихме насърчили този човек да направи още една крачка: да посочи от какво се нуждае.

Тоест- да посочи потребностите, желанията  и очакванията, к8оито не са били удовлетворени. Колкото по-добре успеем да свържем чувствата с нуждите си, толкова по-лесно ще е за останалите да бъдат съпричастни с нас.

 

Превхърлянето на отговорността за нашите чувства поражда чувство на вина в другия- че някой ни е накарал да се почувстваме така, че някой е виновен за това, че се чувстваме така. И дори и да удовлетвори нашите желания и нужди, то ще бъде от чувство за вина!!!

Правете разлика между случаите, когато даваме от сърце и случаите, когато сме подтикнати да дадем от чувство за вина.

 

Основният мехаризъм, който действа, когато се опитваме да влияем чрез пробуждането на чувството на вина, е прехвърлянето на отговорността за собствени чувства върху другите. Родителите казват: Много ни натъжаваш, когато носиш слаби оценки от училище. – с това те намекват, че причината за това дали са щастливи или нещастни е в тяхното дете (и неговите резултати, действия и т.н.)

Лесно е да объркаме поемането на отговорност за чувствата на другите с истинската загриженост. Склонни сме да предполагаме, че ако детето обича своите родители и е загрижено за тях и тяхното щастие/страдание, е редно и то да започне да се чувства зле и/или да направи нещо по въпроса – но в действителност, ако детето поеме тази отговорност (за техните чувства) и съобразявайки се с желанието на родителите си, промени своето поведение, то ще стори това не от сърце, а от чувство за вина и за да избегне чувството за вина.

 

Модели в мисленето и речта ни, с които сме склонни да прикриваме отговорността за нашите чувства:

 

  1. Употреба на безлични местоимения, например – това или онова – Много ме ядосва, когато в официалните брошури изникват правописни грешки. – или – Онзи случай ме притеснява.
  2. Изявления, в които се споменават само чуждите действия, например – Много ме наранява, когато не ми се обаждаш да ме поздравиш за рождения ми ден. – или – Мама е разочарована, когато не си изяждаш храната.
  3. Употребата на словоред като „Аз се чувствам…защото“, където след „защото“ следва лично местоимение, обозначаващо друго лице. Например – Чувствам се наранена, защото (ти, той, тя) ми каза, че не ме обичаш. – или – Чувствам се разгневена, че шефът ми не си спази обещанието.

Свържи своето чувство със своята нужда по този начин – „Чувствам се…защото се нуждая от…“

Във всички тези примери можем да затвърдим съзнанието за собствената си отговорност като ги заменим с изрази, които отразяват това – Чувствам се…защото искам…

  1. Много съм ядосан, когато в официалните брошури възникват правописни грешки, защото ми се иска имиджът на фирмата ни да се свързва с понятието професионализъм.
  2. Мама е разочарована, когато не си дояждаш храната, защото иска да си силен и здрав.
  3. Чувствам се разгневена, че шефът ми не спази своето обещание, защото разчитах на това, че през почивните дни ще мога да навестя брат си.
Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •