Поставянето на граници е както важна част от всеки едни взаимоотношения, така и ключов елемент от грижата ни за нас самите и ненасилственото отношение към себе си.

Някои от нас се страхуват да поставят граници, защото им звучат като заплашване.

Ето я обаче разликата:

1) Заплахата казва какво ще направим на друг човек. „Ако не дойдеш навреме, ще съм ти много ядосан!“

Границата обявява какво ще направим, но не и НА другия човек. Например: „Ще се радвам да те закарам до там. Трябва да тръгна в 18:00 и тъй като не искам да закъснявам, този път ще тръгна точно в 18:00, дори и да не си там.“

2) Заплахата цели да повлияе на някого, като го накара да се почувства уплашен или виновен.
Границата има за цел да информира някого за това, което има значение за нас, без да намеква или казва директно какво е грешно или правилно за нас или другия човек.

3) Заплахата има за цел да задържи някого в отношенията независимо от всичко – на всяка цена.
Границата има за цел да изследва дали всъщност си пасваме в една връзка.

4) Последствията от поставянето на граница имат за цел да подкрепят както лицето, което ги поставя, така и отношенията, връзката.
Последствията от заплахата са предвидени като наказание и обикновено не са от полза за лицето, което е отправило заплахата. Често и на него не му се иска да изпълни заканата.

5) Резултатът от границите е ясен избор и за двете страни и по-висок шанс за защита на здравето, безопасността и енергията за всички участници.
Резултатът от заплахата е загуба на доверие във връзката и обикновено по-малко удовлетворяване на нуждите и на двете страни.