Преминаване от “власт НАД” децата към “власт С” децата

(от взаимоотношения, основани на “доминация и подчинение” към взаимоотношения, основани на “сътрудничество и споделена власт”, бел.прев.)

„Представете си свят, в който недоверието, доминацията, подчинението и злоупотребите с власт не съществуват, защото децата никога не са ги преживявали/изпитвали.“

Teresa Graham Brett,

Parenting for Social Change

Когато разгледаме новините и видим истории за война, насилие и страдание, може да се зачудим какво можем ние да направим по въпроса. Може да се усетим безпомощни или безсилни да създадем промяна.

Въпреки че е възможно да се чувстваме малки и безсилни, всичко, което правим, има значение и всеки има значение.

Основата на моята работа е да разбера как институциите, системите, културите и обществата са изградени върху власт и контрол над другите и как в резултат на това ние интернализираме тази парадигма през целия си живот.

По-специално, преживяванията, които имаме в детството си от израстването в системи на власт и контрол, създават светоглед, който се запазва и в зряла възраст.

Научаваме се да вярваме, че доминацията, господството и властването са просто начинът, по който работи светът.

Приемаме за даденост, че трябва да използваме власт и контрол над другите.

Когато сме деца, ние също приемаме чувствата и вярата, че сме малки и това, което правим, няма значение.

За да накараме себе си да се чувстваме по-мощни и по-силни в голям свят, който не се интересува какво мислим или правим, ние се обръщаме към стратегии, които сме научили от възрастните, а именно:

използваме власт и контрол над тези, които са по-слаби, за да се чувстваме силни. Трупаме сила и не желаем да я споделяме, защото никога не сме преживявали това (споделяне на власт с нас) като деца.

Ако разпознаем и осъзнаем вредата, която сме преживели в собственото си детство, тогава може да се опитаме да бъдем родители по различен начин.

Може да пожелаем да създадем различни отношения с децата.

Но дори и силно да желаем да родителстваме по различен начин, ние все още ще се сблъскваме с нашия собствен опит като деца – на контролирани и доминирани.

Често тези преживявания се появяват по много неочаквани начини.

 

Използване на власт НАД децата

Като възрастни ние безспорно имаме власт над децата.

Когато сме с бебета и по-малки деца, тази сила е очевидна.

Имаме по-голяма физическа сила и способности.

Докато децата растат, можем да използваме емоционален или психологически контрол.

Виждаме силата и принудата, използвани около нас всеки ден, и ние самите използваме сила и принуда.

Това е, което повечето от нас са се научили да правят.

Когато започнем да променяме разбирането си за това как контролът се проявява в отношенията ни с децата, можем да преосмислим тези взаимоотношения.

Осъзнаването как се появява нуждата ни да използваме власт и контрол ни позволява да направим съзнателен избор.

Това осъзнаване също ни позволява да видим как използваме силата и контрола вътрешно, със себе си.

 

Властта НАД другите и властта С другите 

 

Използването на власт над другите е форма на насилие.

Ние упражняваме власт над другите без тяхното съгласие.

Когато използваме власт над другите, ние го правим на база основанието, че това, което вярваме или искаме да направим, е правилно.

В резултат на нашата „правота“ ние не вярваме, че съгласието е необходимо. Ние знаем по-добре, имаме повече опит и сме прави.

Използването на власт над другите ни изолира и спира комуникацията. Това ни отделя от другия човек.

Този подход идва от усещане за недостиг и се основава на страх.

Например, често използваме власт над децата, когато чувстваме, че няма достатъчно време, пари, пространство, търпение или каквото вярваме, че е оскъдно в живота ни.

Това е място на недостиг и страх, които ни водят към разделение.

Вярваме, че нямаме достатъчно от онова, от което има нужда, за да слушаме или да открием какво се случва с детето.

Вместо това нека разгледаме и обмислим подхода на силата с (заедно) другите.

Силата ЗАЕДНО с другите създава взаимност и уважение.

Когато работим от място на сила заедно с другите, ние създаваме пространство, в което всеки човек има значение.

Този подход отваря възможността и двете страни (хора) да бъдат повлияни и променени от другия човек.

Властта ЗАЕДНО с другия се основава на знанието, че връзката ни с другия човек е от първостепенно значение.

Също така тя позволява тези, които не са били чути, да бъдат видени и чути.

Признава, че всеки човек прави разлика и може да промени хода на събитията.

 

Промяна на света чрез нашата употреба на сила

 

Можем да използваме енергията и силата си за създаване на положителна промяна – можем да ги използваме или за създаване на повече любов и равнопоставени отношения или да засилим моделите на взаимоотношения на доминация и контрол.

Миналата седмица бях на конференция с родители, които се ангажират да променят тези модели на власт над децата. По време на конференцията представих именно темата за властта, контрола и доминацията в нашата култура и по-конкретно в детството и отношенията между родител и дете.

Между сесиите имах прекрасни разговори с един родител, който работи в правоприлагането. Влязохме в дискусия за това доколко въобще е реалистично или желателно да елиминираме доминацията и контрола.

Това, което ме изуми е, когато научих как той вижда ролята си в правораздаването. Той имаше законно право да използва сила и власт над другия човек, но бе избрал съзнателно друг път и подход. Път, който предпочита общуването пред налагането и прилагането на сила и власт над другия.

Като родители, нашата роля е подобна.

Имаме законното право да упражняваме власт над децата ни.

Но какви са резултатите от използването на такава власт по този начин?

Може да получим временно послушание и подчинение. Вероятно ще получим бунт (дори и да не се появи веднага).

Понякога каквато и сила да използваме, ще бъде посрещната със същата или по-голяма сила, насочена обратно към нас.

Използването на власт НАД другите засилва позицията и „правотата“ на всеки човек. Получаваме поляризация и ескалация на конфликта.

Но какво ще стане, ако видим отговорността си като родители по различен начин? Ами ако вярваме, че използването на сила заедно с децата е стратегията, която е нужно да изберем и правим?

Подходът на “сила заедно другия” позволява на децата да видят един различен начин на отношение към света.

Позволява им да изживеят взаимоотношения, които са уважителни. Помага им да се доверят на себе си и да виждат своите преживявания, чувства и перспектива като важни в една връзка.

Като използваме властта си заедно с децата, ние намаляваме тяхното желание да използват власт НАД други от позицията на страх, че нуждите им няма да бъдат посрещнати.

Намаляваме желанието им да бъдат в съревнование с другите, за да получат своето. Променяме динамиката от “или-или” (или ще стане моето, или твоето, бел.прев.) на “и-и”. (и това, от което имам нужда аз, и това, от което имаш нужда ти)

Използване на сила и власт ЗАЕДНО с децата също създава различно отношение спрямо конфликта. Конфликтът не е нужно да бъде избягван, защото сме способни заедно да търсим и намерим общо разбиране и решение, а не да виждаме всичко като “печелещ – губещ”.

Използване на сила и власт ЗАЕДНО с децата също ни позволява да бъдем по-автентични в нашите отношения. Децата не е нужно да се преструват, че са съгласни с който е по-силен и държи властта от страх, че ще бъдат засрамени, критикувани или наранени.

Това умение да бъдеш автентичен и ясен за това кой си всъщност се пренася впоследствие в следващите връзки в бъдещето.

 

Когато използваме сила

Дори и наистина да искаме да бъдем родител, който използва силата и властта си заедно с децата си, няма как да бъдем перфектни.

Има моменти, в които като родител аз използвам сила.

Понякога използвам сила като реактивност, като реакция на раздразнителност.

Понякога използвам сила съвсем съзнателно и целенасочено.

Използвала съм сила, за да запазя физическата сигурност и безопасност. И беше напълно необходимо.

А понякога вярвам, че е било необходимо, а всъщност не е било съвсем така.

Дори и когато изберем да използваме сила, винаги можем да се опитаме да се свържем отново и да възстановим връзката.

От изключителна важност за този процес е разбирането, че целта в повторното свързване не е да оправдае употребата ми на сила.

Упражняването на сила върху другите има негативни последици за отношенията с децата. И да, заедно с това, понякога употребата на сила има и положителни последствия – очевидни положителни последствия, като това, че е предотвратено някой да пострада физически.

Но дори и в тези ситуации, в които аз съм запазила физическата безопасност чрез употребата на сила, все пак това действие може да е повредило връзката.

Затова повторното свързване дава възможност на детето да разбере преживяването и може би да осмисли противоречиви чувства, които може да има по отношение на него.

Във всеки случай, мога да призная и валидирам негативното въздействие на употребата на физическа сила. Не да се опитвам да се оправдая, вменявам вина, или да убеждавам някого, че съм била права да използвам сила. А да призная, че употребата на сила може да е довела до негативни последствия за другия.

Когато съм открит с детето и се свържа с него по един отворен начин конкретно във връзка с употребата на сила, може да науча повече за въздействието, което тя е имала върху него.

Не да “го науча урок” или да го накарам да види защо съм направила този избор, но АЗ да разбера какво въздействие е имало моя избор върху НЕГО.

Това ниво на разбиране задълбочава нашата връзка и отношения.

 

Силата на признаването и отговорността

Силата на признаването/валидирането на ефектите от употребата на сила и власт и поемането на отговорност за употребата на сила и власт не бива да се подценява или пренебрегва.

Колко от нас биха усетили полза за себе си и облекчение да чуят това от нашите собствени родители и хора, които са се грижили за нас?

Помислете за влиянието, което това признаване би имало върху отношенията ви с тези възрастни, които са използвали силата и властта си върху вас, когато сте били дете.

По какви начини връзката ви с тези възрастни би се задълбочила и укрепнала, ако те признаят вредата, която са причинили, съзнателно или несъзнателно?

И какво би било, ако заедно с това признание и валидиране, тези възрастни могат просто да отварят пространство и време за това дете, което сте били да чувства каквото наистина чувства за това, което се е случило между тях, без осъждане от стана на възрастния, без оправдаване или вина.

Това е употребата на сила в най-позитивната й форма.

Силата да чуеш от човека, който е бил наранен как се е чувствал, да чуеш това с безусловна любов.

Представете си пространството, това преживяване. Преживяването на някой, който е бил наранен, а сега това е чувано и признавано, валидирано.

Представете си силата на това пространство.

Представете си как това променя участниците в това преживяване.

Представете си, ако това се случва на вас. И на другите.

Това е силата, която имаме.

Всеки един от нас.

Всичко, което правим всеки ден, малките неща, имат значение.

Имат значение за децата, имат значение и за света.

 

Автор:

Teresa Graham Brett, Parenting for Social Change

Статията в оригинал: https://www.kindredmedia.org/2014/11/shifting-power-children-power-children/?fbclid=IwAR1bCxkIHaJrXgdLjyUw9Rum4POKdGHLsno-Rdc2fw-hIUl2wlqMSKRBEzY

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •