2. Смелостта да посрещнем последствията

Историята на ненасилието е изпълнена с примери на хора, готови да издържат крайни последици, за да живеят в съответствие с техните ценности. Традицията на Ганди, в частност, включва готовността да се изправиш срещу смъртта, за да постигнеш намерението и опита на чисто ненасилие.

„Точно както човек трябва да научи изкуството на убийството в обучението за насилие, така и човек трябва да научи изкуството на умирането в обучението за ненасилие. Насилието не означава еманципация от страха, а откриване на средства за борба с причината за страха. Ненасилието, от друга страна, няма причина за страх … Този, който не е преодолял целия страх, не може да практикува ахимса. „(Всички мъже са братя, стр. 104)

„Трябва да следвам, дори и за сметка на моя живот, закона на любовта.“ (Златна съкровищница на мъдростта, стр. 34)

Той/тя не трябва да прави онова което знае, че е не трябва да се прави и да изтърпи последствията каквито и да са те, това е основно правило на “силата на духа” (Хинд Сварай стр. 69)

Когато погледнем по-дълбоко, виждаме, че именно нашият вътрешен отговор на последствията, а именно нашият страх, е това, което ни спира да действаме съобразно пълната ни истина по всяко време. Съмнявам се, че с това Ганди има предвид, че човек не трябва да изпитва страх. По-скоро вярвам, че акцентът е върху желанието да се преодолее страхът. Това, което ни дава кураж, ако четем внимателно цитатите на Ганди, е убеждението за истината и почтеността, съчетано с постоянното доверие в силата на любовта. Интензивността на любовта и посвещаването служи като форма на огън, която гори през възприеманата опасност. Тази любов не зависи от поведението на други хора. Тази любов продължава дори и при трайно насилие срещу нас.

Самият страх не изчезва, когато практикуването на ненасилие се задълбочава. Това, което се променя е способността да го носите и въпреки това да избирате любов и смелост . С достатъчно практика и посвещаване, действията, базирани на страх, стават все рядък избор.

Всъщност, Ганди, който неуморно се е стараел  да прилага на практика принципите на своето учение, отново и отново се е изправял срещу  опасности, за да изпълни плановете си. Например по време на гражданската война, която избухва в края на кампанията за независимост между индусите и мюсюлманите, 70 годишният Ганди прекосява най-опасните и осеяни от насилие военни зони (Бихар и Ношалки), за да „приложи в живота  истината, която е отишъл да преподава „(Ганди Човекът, стр. 90).

„В никакъв случай не е невъзможно да трябва да изтърпим  всички мъки , които можем да си представим, а мъдростта се крие в обещанието, че ще трябва да понесем всичко това и още по-лошо“ (Ганди Човекът, стр. 99)

Практиката на ННК прилага принципите на ненасилие главно към взаимоотношенията и диалога. Повечето хора, които практикуват ННК, рядко прилагат тези принципи при обстоятелства, при които може да има опасност за живота, въпреки че нарастващ брой хора правят и това успешно. Независимо дали съществува физическа опасност или не, упражняването на ННК ни кани да проявим дълбока емоционална уязвимост. Именно нашият емоционален АЗ може да бъде „ранен“ или „да умре“, докато се отваряме към истината и любовта в нашите взаимодействия със себе си и другите хора.

За мнозина тези взаимоотношения  причиняват интензивен страх, който се усеща като заплаха за оцеляването. Например, в контекста на ежедневието, когато някой ни съди сурово, заплахата за нашето физическо оцеляване е много малко вероятна. И все пак често реакцията ни е да се стегнем, за да се защитим, сякаш нашето оцеляване е заложено на карта. Необходима е много практика, за да останем отворени и спокойни и дори любящи и любопитни в лицето на критика, обвинение  или осъждане. Тази практика ни подготвя за безкомпромисната (безусловна) любов, която изразява ненасилието.

В същото време, практиката да се отвориш за каквото дойде по твоя път, има неочаквана полза. Когато се ангажираме с нея, научаваме, че всъщност нашата емоционална същност не е в опасност. Нашата душа, нашата човешка същност, истината за това кои сме ние, стават все по-силни от редовното навлизане в тази уязвимост.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Оригинал: тук