3. Да виждаш човечността на другите

Един превод на думата ahimsa е „състояние на сърцето, в което няма врагове“. И наистина Ганди работи неуморно, за да поддържа отношения на уважение, отвореност и доверие с всички, независимо до колко се противопоставя на позицията, политиките и действията на всеки, с когото се е борил. Той е бил безкомпромисен в този свой ангажимент  (commitment). Ето начина, по който един от неговите ученици описва как Ганди винаги се е държал с опонентите си: „Не беше извиняване , а с цяло сърце  приемаше позицията на другия като тяхната истина, която понастоящем заема същото място в тяхното собствено развитие и растеж, както и неговата собствена истина в неговото развитие и растеж, и по тази логика имаща право на същото уважение.“ (в Gandhiji’s Mirror, стр. 10)

Като изключителен пример в това отношение са двете писма на Ганди до Хитлер – и двете писма са адресирани до „моя приятел“. Във второто Ганди започва със следното:

„Скъпи приятелю, това, че се обръщам към вас с „приятелю“, не е формалност. Аз нямам врагове. Моята работа в живота през последните 33 години е била да спечеля приятелството на цялото човечество, като се сприятелявам с човечеството, независимо от раса, цвят или вероизповедание. „(Писмо в Мани Бхаван Мусум, Мумбай)

Ганди изразява категорично удоволствието да поддържа тази позиция спрямо другите:

„За мен е въпрос на трайно удовлетворение, че запазвам като цяло привързаността и доверието към  хората , на чиито принципи и политики се противопоставям. Въпреки, че напълно се претивопоставям на  британската политика, аз се радвам на топли отношения с хиляди англичани. Това е триумф на ненасилието. „(Everyman’s, June 19 – The Mind на Махатма Ганди)

Уважителното отношение към противниците, почитането на тяхната хуманност и оценяването им, са  ключови елементи на ненасилието, а не случаен вторични продукти.

Ганди изразява тази ценност много по-рано и го включва във визията си за обществото. Ето един пример:

„Нека почитаме в нашите опоненти честността им към  и патриотизъма, за който претендираме и ние самите.“ (Everyman’s, July 10 – Selections from Gandhi)

Практиката на ненасилствената комуникация следва стъпките на Ганди и осигурява практически стъпки за култивиране и развиване на този капацитет да се вижда човечността във всеки човек – умението да видиш човечността във всеки. Практиката се основава на разбирането на всяко действие, вярване и избор през призмата на основните, базови, човешки нужди, които са споделени от всички и еднакви за всички. Независимо какво действие предприема някой, то има човешка нужда в центъра на избора – мечта, визия, която може да бъде разбрана от всички и общоприета и обикновено споделена.

Практиката на ННК прави стъпка напред спрямо позицията, която разграничава  между действието което извършва някой и самия човек . За да видим пълната човечност на другите, ние правим още едно разграничение – между действието и споделените човешки потребности, които стоят в основата на действието. Да се върнем към екстремния пример – дори Хитлер е имал конкретна визия, в посока на която е работил и която е комуникирал с другите. Какви биха могли да са били неговите нужди?  Представям си нещо в духа на чистотата, елегантността и яснотата, които идват от това, че сме с хора, подобни на нас. Този образ може да предизвика реакция на възмущение и гняв в много от нас, ако не и повечето. Аз лесно виждам, а и често изпитвам прекарването на време с хора, подобни на нас като стратегия на човешките нужди за принадлежност, за лесно разбиране на другия и съотнасяне към другия, за лекота в отношенията, за усещане за смисъл и връзка. Виждайки това, аз мога да резонирам с основните нужди на Хитлер и по този начин да видя човечността в него, независимо от неговите действия. [1]

Независимо колко отвратителни могат да бъдат действията на другите, Ганди ни призовава да видим и да се свържем с човечността вътре в тях. В практиката на ННК ние правим това, като достигаме и се свързваме с основните нужди. Една от основните практики от тези които практикуват ННК -правят редовно, е това, което е известно като „Трансформиране на образа на врага“ – Transforming Enemy Images.

Предлагам пример на тази практика тук, за да подкрепя онези, които искат по-задълбочено разбиране на това, което може да доведе изучаването на ННК.

Практика: Трансформиране на осъждането и образите на врагове

КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ:

КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ:

а. Ако осъждаме на някого, това показва  че наша нужда не е удовлетворена. Първата стъпка в трансформирането на това осъждане е да разпознаем тази неудовлетворена нужда и да се свържем с нея.

б. Действието, което осъждаме, само по себе си също е опит на другия човек да удовлетвори своя нужда. Затова втората стъпка е да се свържем с нуждите на човека, когото осъждаме, за да можем да отворим сърцата си със състрадание.

1. Когато изпитваме предизвикателство да преобразуваме нашите осъждания и преценки, можем да помислим какви са нуждите, които се опитваме да удовлетворим, като се придържаме към това наше осъждане. Свързването с точно този набор от нужди може да бъде от съществено значение, за да се даде възможност предишните две стъпки да се осъществят.

1.   Напишете за какво съдите  другия човек. . Може да е нещо, което мислите за съответния човек и което вярвате, че е напълно вярно. Може да изберете някой от личния ви живот или някой, който е на позиция с политическа или икономическа власт и чиито действия ви засягат.
2.       Помислете за време или ситуация, в които е вероятно да да осъдите този човек и напишете наблюдение за това какво човекът реално прави или казва в този момент.
3.       Кои/какви ваши нужди не са удовлетворени във връзка с действието на това лице? Как се чувствате, когато тези нужди не са удовлетворени? Изследвайте това достатъчно дълго, за да почувствате облекчение от връзката със себе си.

1. Изследвайте възможността да отворите сърцето си към този друг човек. Какви нужди според вас този човек може да се опитва да удовлетвори, предприемайки това действие? Как може би се чувства този човек? Изследвайте това достатъчно дълго, за да почувствате облекчението от състраданието.
2. Проверете във себе си вашето първоначално мнение-осъждане. Все още ли е живо? Ако отговорът е „да“, върнете се към свързването с вашите собствени нужди или с нуждите на другия човек – където изпитвате затруднение. Ако осъждането все още е живо, помислете: Какви свои нужди може би се опитвате да посрещнете с това осъждане, с тази присъда? Какви чувства възникват във връзка с това? Отново се свържете със себе си достатъчно за тези нужди, за да изпитате известно облекчение.
3. Проверете отново във себе си за осъждането. Ако все още е живо, помислете за следния набор от въпроси:

а) Вярвате ли, че това осъждане е „истината“? Ако да – изследвайте какви свои нужди може би задоволявате чрез това вярване/убеждение и какви нужди може би ще бъдат посрещнати, ако пуснете това убеждение.

б) Страхувате ли се да изразите тази преценка? Ако отговорът е „да“, какви нужди се опасявате, че няма да бъдат удовлетворени, като го изразите/споделите и какви нужди ще бъдат удовлетворени?

в) Осъждате ли себе си, че има във вас такова осъждане? Ако отговорът е „да“ – проучете всеки начин, по който казвате на себе си, че не бива да имате таков  мнение. Свържете се с вашия изобр дали да работите още върху трансформирането на това осъждане и да изследвате нуждите, които може да бъдат удовлетворени чрез продължаването на работата по трансформиране на осъждането или да спрете да работите върху него.г) Съзерцате вашите чувства, нужди и всякакви молби, които имате за себе си или за другия човек в този момент.

[1] Въпросът защо следването на тези нужди може да приеме формата на такива невъобразими действия е извън обхвата на тази статия. Вярвам, че всеки, който е заинтересуван да изследва по-дълбоко корените на насилието, ще има огромна полза от книгата на Джейм Гилиган: Насилие: Нашата смъртоносна епидемия и нейните последствия (James Gilligan’s book Violence: Our Deadly Epidemic and Its Causes). Гилиган дискутира, в частност, ролята на срама като фактор, който води до насилие и жестокост.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Оригинал: тук