4. Да се позоваваме ( да се обръщаме) към човечността на другите (Appealing to Others’ Humanity)

Когато виждаме другите като лоши, зли, неспособни да се грижат или по някакъв фундаментален начин негодни за  трансформация и промяна, тогава единствената налична стратегия е да ги надвием и да ги победим.

Приемането на подхода на Ганди и поддържането на човечността на нашите „врагове“ водят до други стратегии за създаване на промяна.

Когато противниците, дори потисниците, се разглеждат като хора, които са способни да проявяват загриженост , достойнство и сърце, които могат да бъдат достигнати, тогава говоренето на човечната част в тях става логичен и директен подход за преобразуване на ситуацията.

По думите на Ганди: „Ненасилието в нас би трябвало да смекчи опонента ни, да удари чувствителна и реагираща корда в неговото сърце.“ (Everyman’s, 20 август – Хариан: 13 май 1939 г.)

Животът и работата на Ганди осигуряват някои удивителни примери за илюстриране на тази радикална концепция. Първият голям „експеримент с истината“ на Ганди е предназначен да възстанови достойнството на индийската общност в Южна Африка. Неговият главен „враг“ по онова време е генерал Ян Кристиан Смътс ( Jan Christian Smuts), ръководител на правителството на Южна Африка в Трансваал.

Ето една от ранните конфронтации със Смътс:

„Ганди отива при ръководителя на правителството на Трансваал – генерал Смътс – и казва: „Дойдох да ви кажа, че ще се боря срещу вашето правителство „.

Смътс отговаря: „Има ли още нещо?“

Ганди: „Ще спечеля“.

Смътс се смее: „Как?“

Ганди: „С Ваша помощ“ (Gandhi the Man, стр. 47)

Секретарят на Смътс ни снабдява с рядко свидетелство за това какво е усещането да ти се предложи Сатиаграха („силата на истината“) от ангажирани, добре обучени активисти:

„Не ми харесва вашият народ и изобщо не ми пука да им помагам. Но какво да направя? Вие ни помагате в нашите дни на нужда. Как можем да положим ръце върху вас? Често искам да се сблъскате с насилие като това на англичаните нападатели и тогава веднага ще знаем как да се разпореждаме с вас. Но вие няма да нараните дори и врага. Вие желаете победа от страданието, на което се подлагате … и това ни води до безпомощност „. (Search for a Nonviolent Future, стр. 64)

В резултат на години такива срещи, самият Ян Кристиан Смътс преживява пълна трансформация. Както казва Ганди:

„В ненасилствен конфликт няма останала омраза и в крайна сметка враговете се превръщат в приятели. Това беше моят опит в Южна Африка с генерал Смътс. Той започна с това, че беше най-горчивият ми противник. Днес той е моят най-топъл приятел „(Everyman’s, May 16 – The Mind на Махатма Ганди)

Смътс също свидетелства за тази промяна. В крайна сметка той повярвал, че не е „достоен да бъде камък  в обувката на толкова голям човек“, колкото Ганди. Mahatma Gandhi: essays and reflections on his life and work, p. 226)

Особено забележителен пример за посвещаването (commitment) на Ганди в това да види човечността на всеки се състои в края на 30-те години. Ганди е на среща, за да подтикне местния Махараджа да демократизира в Райкот. Пристигат бандити и започват да бият участниците. След известно време Ганди, който трепери от отвращение и решителност, казал на всичките си последователи да се приберат вкъщи и да го оставят насаме с бандитите. С това действие бунтовниците са напълно спечелени и предлагат да го придружат обратно в ашрама. (Incidents in Gandhi’s Life, стр. 99-101)

Британският историк Арнолд Тойнби обобщава ефекта от години на сатиаграха: „Ганди направи така, че за нас бе невъзможно да продължим да управляваме Индия, но в същото време той направи възможно да абдикираме без злорадство и без позор“. (Search for a Nonviolent Future, стр. 189)

Аналогично, историята на ненасилствените движения в САЩ съдържа много истории на демонстранти, които създават мощна човешка връзка с полицейските служители и в резултат на това променят динамиката на напрегнатите моменти. Ето един пример:

„През 1982 г. посетихме тестовата площадка в Невада, за да обърнем общественото внимание към подземните ядрени опити. По време на периода на постите бяхме там ежедневно, заставахме по пътя, докато работниците караха до нас с автобуси и коли. Всеки ден говорихме с шерифите от окръг Ний и офицерите по сигурността на Уахенхут, които бяха там, защото ние бяхме там. Всяка идея и концепция за разделение между нас, за „тях“ и „нас“ се срина през онези дни на човешка връзка. В края на 40-те дни, 19 от нас са извършили гражданско неподчинение – преминавайки отвъд ограниченията , на обекта които не ни бе позволено да минаваме . Джим Мерлино, главният шериф, инструктира своите офицери, когато те ни арестуваха „да се отнасят с нас, както била се отнасяли с неговите деца“. Всяка година се връщаме по време на постите, а и в други периоди. Станахме приятели с няколко от офицерите. Посрещнахме се помежду си с прегръдки и се интересувахме за живота на другия. Винаги сме разговаряли с тях за това, което правихме и защо бяхме там, и с уважение се имахме съгласие  не сме съгласни един с друг. Когато Тери и аз се омъжихме през 1986 г., поканихме Джим Мерлино на сватбата. Той не можа да присъства, но ни изпрати подарък. Той отдавна се е оттеглил, но все още съм от време на време в контакт с него. До този момент нашата организация – Nevada Desert Experience – има изключителни взаимоотношения със силите за сигурност на тестовото поле Невада.“ – Anne Symens-Bucher, съосновател на NDE.

Преминавайки от арената на социалната промяна към предизвикателствата на ежедневието, практиката на ННК ни кара да си спомним, дори и в разгара на интензивен конфликт, че другите са повече отколкото сме си представяли като нас. Например, когато някой казва „не“ на наша молба, можем да надхвърлим навика веднага да помислим и повярваме, че това означава, че не ги е грижа за нас. Ненасилието става по-трудно за практикуване  точно, когато хората не правят това, което искаме. В тези моменти можем да разширим грижите за другите, като разпознаем и оценим нуждите, които не биха били посрещнати, ако направят това, което ние искаме от тях. Ако има някакъв начин, по който друго лице ще дойде да иска да ни даде това, което ние искаме, то това е много по-вероятно да се случи през облекчението на приемането и грижата за тези, които не ни дават това, което искаме, което омекотява сърцето и може да създаде възможности, които никой не е виждал налични. Вместо да налагаме нашия начин или да се отказваме, практиката на ННК води до диалог, който се свързва с нуждите на двете страни и създава взаимно доброжелателство.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Оригинал: тук