5. Решения, които са приемливи за всички

Един от основните методи на Ганди е не-сътрудничеството. И макар че на повърхността не-сътрудничеството може да изглежда като противопоставяне, Ганди винаги е твърдял, че „моето несътрудничество има своите корени не в омраза, а в любов“ (Gandhi the Man, стр. 56). Този принцип  излиза от дълбоките корени на индуистката традиция, според която всички хора са едно. Как е разрешил очевидното противоречие? Въпреки, че британците се противопоставят на усилията му, той никога не се поколебава в убеждението си, че това, което британците правят в Индия, не е в тяхна полза.

„Ние няма да се подчиним на тази несправедливост – не само, защото тя ни унищожава, а и защото тя унищожава също и вас.“ (Gandhi the Man, стр. 74)

Ганди твърди, че целите на кампаниите му и на метода, който използва, за да работи по тях, са да има полза на всички.

„Сатяграха е изцяло двустранен меч … той благославя този, който го използва и този, срещу когото се използва.“ (Hind Swaraj, стр. 74).

„Аз не искам да им навредя [британците]. Искам да им служа, дори и когато искам да служа на себе си. Вярвам, че винаги съм им служил. Служих им до 1919 г. сляпо. Но когато очите ми се отвориха и аз формулирах идеята за несътрудничеството, желанието ми все още бе да им служа. „( Young India, 3 декември 1930 г.)

Ганди настоява особено за това, че условията при евентуално споразумение трябва да вземат предвид и позицията на другите, така че да са поносими за всички. Всъщност, когато условията за капитулация и отстъпване са прекалено тежки (например в случая на споразуменията от Първата световна война Версай), нивото на възмущение и безсилие, преживяно от губещата страна, най-вероятно ще намерят излаз   рано или късно. (Възходът на Хитлер се обяснява отчасти с това цялата нация е била поставена в унизително положение.)

„Сатяграхи никога не се поддава на паника или колебание, нито мисли да унижи опонента си или да го превърне в жалък губещ на битката.. Тя / той не може да се отклонява от пътя на справедливостта и не може да диктува невъзможно трудни  условия или да поставя другия на ниско „( Young India, 19 март 1931 г.)

Да приемем практиката за водене на диалог по принципите на на ННК означава, че във всяка ситуация ние разглеждаме нуждите и благополучието на другите, дори във времена на конфликт, и се стремим да постигнем решения, които да поддържат достойнството на всички. Дори когато искаме нещо с голяма страст, дълбоката практика на ННК води до активно нежелание да приемем решение, което би било за сметка на другите.

Какво се случва, когато диалогът се разпадне? Какво правим, когато залозите са високи и ние сме изправени пред активна или потенциална опасност и вреда? Може ли винаги да се използва диалог или има и време, когато силата е абсолютно необходима, за да се защити животът?

Употребата на сила за защита

Употребата на сила за защита

Като част от изследванията, които довеждат до създаването на практиката на ННК, Маршал Розенберг се заема да разследва екстремни ситуации и да обмисли при какви условия употребата на сила е в съответствие с ненасилствена позиция. Моето разбиране за тези условия е следното:

а. Когато рискът от вреда, най-вече от физически вид, е изглежда непредотвратим в следващия момент ). Това изисква голяма дисциплина, когато се притесняваме за потенциална вреда, да останем все пак достатъчно спокойни, за да разберем, когато рискът наистина е изглежда надвиснал в следващия момент  или неизбежен, и когато диалогът остава опция. Някои класически примери включват дете, което изтичва от тротоара на улицата с движение на автомобили; компания, която скоро ще започне да навлиза в застрашена зона; човек с повтарящи се епизоди на насилствено поведение.

б. Когато всички опции за диалог са изчерпани. Това условие е доста взискателно. То се отнася само за готовността на другата страна да се включи в диалог. Дори когато има непосредствена опасност, ако диалогът все още е опция, предпочитаме да се обърнем към другата страна чрез опит за  човешка връзка, а не чрез сила. Поддържането на нашия ангажимент за ненасилие означава винаги да имаме готовност да се обърнем към диалог, докато другата страна желае. (Изследването как да се обърнем в онези моменти, в които сме извън собствените си възможности и ресурси, е извън обхвата на тази статия.)

с. Когато намерението на каквото и да било силово действие е да се предпази от вреда. Необходима е дълбока духовна практика, за да се постигне състояние, в което можем да упражняваме сила и да останем изцяло свързани с човечността на другия, така че зад действието да няма и следа от наказателна енергия. Понякога яснотата на фокуса върху защитата, а не върху наказанието, може да доведе до използването на различни форми на сила или до по-малка сила, само това, което е абсолютно необходимо за защита. В други случаи специфичното използване на сила може да бъде идентично с такова, предприето като наказание и единствената разлика е намерението зад действието. Така или иначе, намерението да се използва само силата, необходима за защита, подкрепя възможността за поддържане на човешка връзка с лицето, срещу което използваме силата.

Използването на сила в тези ситуации отива далеч над просто превенция на вреда. Ако нашите сърца останат отворени, ние продължаваме да се стремим към достатъчна връзка, за да стигнем до решение, което да работи за всички. По-вероятно е да стигнем там, ако успеем да поддържаме ясен и непоколебим ангажимент да поддържаме достойнството и човечността на онези, срещу които използваме сила. Това ще ни помогне да си спомним, когато се върнем към диалога, преживяването на другия, и особено това, че е използвана сила спрямо тях. принудени.

Чрез този филтър, концепцията на Ганди за отказа за сътрудничеството (non cooperation) може да се разглежда като форма на защитна употреба на сила и може би е била вдъхновение за вижданията  на Маршал Розенберг.

Въпросът за връзката между сила и ненасилие не е лесно разрешим. Например, Ганди казва: „Мога само да те науча да не се преклоняваш пред никого, дори и за сметка на живота ти.“ Очевидно той е бил готов да умре за това, за което работи. Това означава ли, че той не би сложил ръка, за да се предпази от удар, ако лично е нападнат? Дали силата винаги е вид насилие, дори и когато се използва за защита? Струва ми се, че това са въпроси, които по-скоро ще продължат да се разнищват, отколкото някой да ги реши веднъж завинаги. Вярвам, че самият Ганди е продължил да размишлява  върху въпроси, свързани с ненасилието през целия си живот и работа.

Дали Ганди е използвал сила, за да работи за постигането на целите си? Силата изглежда различно в зависимост от това колко власт имаме в дадена ситуация. Ганди не е имал много политическа власт спрямо британците и не е могъл директно да ги „принуди“ да направят нищо. Знаейки това, Ганди избира различни форми на сила, основаващи се на други  ресурси. Чрез невероятната лична привлекателност, която има, той култивира ниво на лична сила и влияние спрямо и двете страни, вече видимо до края на 20-те години на миналия век. Той също така мобилизира голямо количество хора, които са готови на всичко. Аз намирам такава група от хора с такова ниво на ангажираност като огромна сила. Използвани стратегически, тези две сили – личното му влияние и мобилизираната група – постигат резултати, без да навредят на британските владетели. Такова използване на сила е в съответствие с моето разбиране за ненасилието.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Оригинал: тук