6. От опозиция до визия

Един от ключовите аспекти на „несътрудничеството“ (noncooperation) на Ганди е, че кампаниите редовно надхвърлят рамката на обикновен протест и включват елемент от това, което Шариф Абдула нарече „прилагане  на визия“ (лична комуникация, 2003 г.) – самите действия са предвестие за т желания резултат. Един ясен пример е Маршът на Солта през 1930. В отговор на закона, забраняващ на индийците да правят своя собствена сол, Ганди води поход в морето, за да си вземат а за свободно сол . Това не е било бойкот; това е било ясно  заявление за самодостатъчност и независимост, със силно послание за отхвърляне на легитимността на британското управление (Gandhi the Man, стр. 70).

Друг пример е от Движението за граждански права в САЩ, което беше дълбоко вдъхновено от примера на Ганди. Младите активисти активно оспорват сегрегацията. Избирайки да влязат и да седнат заедно да си поръчват обяд в ресторантите незачитайки расовото разделяне, те демонстрираха визията си за свят, в който се премахват расовите бариери, което се прехвърли  отвъд рамките на протеста.

Несътрудничеството под формата на гражданско неподчинение е само един от елементите на схемата на Ганди. Той вижда борбата за независимост, съставена както от това, което Майкъл Наглър нарича „Препречваща програма” (Obstruction Programme) така и от подробна Конструктивна програма. Ролята на Препречващата  програма е да попречи на британските управници да упражняват своя контрол над индийската нация. Ролята на Конструктивната програма е да се създаде материалната и социална инфраструктура, която да осигури основата за бъдещото общество.

Въпреки че пълното проучване на програмите на Ганди е извън обхвата на тази статия, някои от тях са особено важни, особено значението, което Ганди придава на конструктивната страна на работата за независимост. Той твърди, че:

„… това гражданско неподчинение не е абсолютно необходимо, за да се спечели свободата чрез чисто ненасилствени усилия, ако сътрудничеството на цялата нация е осигурено в Конструктивната програма. Но такъв добър късмет рядко се среща  от народите или хората. Следователно е необходимо да се знае мястото на Гражданското неподчинение в общонационалното ненасилствено усилие. „( Constructive programme: Its meaning and place, 1941 г.) [1].

Програмата на Ганди има в себе си осемнадесет елемента, включително премахването на недосегаемостта, установяването на равнопоставеност между половете, това, което той нарече издигането на селата и постигането на икономическо равенство. В основата бе освобождаването на Индия от наложената икономическа зависимост от британците чрез средствата за повторно изучаване на древното изкуство на тъкане на памук. В известен смисъл Ганди видя този аспект на програмата като най-същественото. Попитан през 1940 г. „Какво наистина е нужно да направим, за да свалим британците от гърба си?“ Отговорът му беше: „Феноменален напредък в преденето“ („Search for a Nonviolent Future „, стр. 177). Той вижда „Конструктивната програма (като) Слънчевата система и чарха [въртящото се колело] [като] Слънцето „. (Search for a Nonviolent Future, стр. 183)

Доколкото ми е известно, от настоящите ненасилствени социални движения, които се идентифицират като такива, не се е появила последователна конструктивна програма, и тяхната работа е насочена предимно към създаване на препятствия (Обструктивна програма) с по-тесен фокус върху протеста, отколкото Ганди или Мартин Лутър Кинг поддържат в своята работа, [2]. Конкретно, това, което липсва за конструктивна програма, е основна дейност с роля, сходна с тази на преденето по време на Ганди. Тази роля е тройна – дейност, която води до конкретни материални резултати, които са от съществено значение за създаването на бъдещето и които всеки може да предприеме [3].

Този принцип на ненасилие – при който фокусът върху това, което искаме да създадем, а не само върху това, на което се противопоставяме – не е толкова широко известен като другите, въпреки че е толкова основен за начина на мислене и действие на Ганди.

Този принцип също е от основно значение за практиката на ННК. Ако действията на другите – хора, групи или институции – ни допадат, ние можем да се придвижим към това, което искаме, като празнуваме и благодарим.  По всяко време ние можем да се движим към това, което искаме, като инициираме и поддържаме действия и проекти, основани на най-дълбоката ни визия. Тогава сме и по-подготвени да поддържаме нашето ненасилие, като си припомняме и оставаме свързани с това, което искаме, дори и когато хората вършат нещата, които не ни харесват. Знанието към какво се стремим и за какво работим, ни позволява да внесем цялата любов, която имаме, към нашите действия и да действаме с грижа за благополучието на другите.

Точно както конструктивната програма често отсъства от движенията за социалната промяна, в ежедневния живот най-често се концентрираме върху това да се опитваме да спрем нещо или да се отдалечим от това, което не работи, вместо да помислим, да рефлектираме и да се свържем достатъчно с себе си, за да разберем  какво е важно за нас, това, което наистина искаме, и да се придвижим към него, като ангажираме другата страна в диалог.

Всъщност може би есенцията  на практиката на ННК е свързанаразбирането на нашите нужди, да можем да достигнем до достатъчна връзка със себе си, за да разберем какво има значение за нас на най-основното човешко ниво. Щом познаем нуждите, ние можем да разгледаме какви стратегии могат да помогнат за посрещането на тези нужди и да правим молби към други хора, които да увеличат шансовете ни за посрещане на нашите нужди. Чрез разбирането на нуждите ние се движим от противопоставяне на другите или от прекратяване на диалог към постигане на  на взаимноизгодни решения.

[1] Виж също за по-пълно описание в: http://www.gandhimanibhavan.org/gandhiphilosophy/philosophy_consprogrammes_bookwritten.htm

[2] Съществуват стотици движения, общности, групи и индивиди, които участват в създаването на алтернативно бъдеще посредством множество действия като различни форми на образование, осигуряване на безплатна здравна грижа, пермакултура и други форми на устойчиво отглеждане на храна, алтернативна енергия, работа за климата и много други. Към настоящия момент, не виждам нито едно от тях като формиране на последователна, самосъзнателна конструктивна програма, вместо като сбор от некоординирани действия.

[3] Някои потенциални кандидати, които са проучвани от последователите на движението за ненасилие са отглеждане на храна, тишина и трансформиране на човешките отношения. Дискусия за тези появяващи се посоки за конструктивна програма би отишла отвъд обхвата на тази статия.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Оригинал: тук