7. Ненасилието започва с вътрешна практика

Колкото и големи и амбициозни да са кампаниите на Ганди, той редовно напомня на всички за индивидуалния характер на практиката му.

Той пише подробно за своето лично пътуване като неразделна част от работата си и свързва ненасилието с търсенето на истината, започвайки отвътре навън.

  „Това, което искам да постигна – това, което се стремях да постигна тези тридесет години, е самореализиране. „ (Животът на Ганди в собствените му думи – Gandhi’s life in his own words, стр. 1)

 „Най-първата стъпка в ненасилието е да култивираме в нашето ежедневие, между нас си, истинност, смирение, толерантност, любяща доброта.“ (Златна съкровищница –  Golden Treasury, стр. 41)

Ганди вижда поне три преплетени причини за централността на личната практика: увеличаване на силата и ефективността, култивиране на приемане и намиране на смисъл. Така, както той вижда нещата, силата и увереността, необходими за поддържане на любящо присъствие в лицето на опозицията, потисничеството и подигравките, могат да дойдат само от продължителна вътрешна практика.

„Любовта и ахимса … предполагат самочувствие, което на свой ред предполага самопречистване.“ (Young India 18-02-1926, Non Violent Resistance, стр. 345)

Вътрешната практика под формата на голяма честност и смирение също служи като отправна точка за поддържане на неговото посвещаване в не-осъждане. (commitment to non-judgment).  .

„Не е наша работа да стоим в съдим когото и да било, също както ние самите забелязваме грешки в себе си и искаме нашите приятели да не ни изоставят заради тях,. Бидейки пълен с дефекти и недостатъци и затова – нуждаещ се от милосърдието на ближните си, аз се научих да не оценявам и осъждам никого сурово, и да съм толерантен към недостатъците, които засичам. „. (Хариан, 11-3-1939 г., стр. 47)

Практиката на ненасилие също така предоставя на Ганди неочаквани дарове от гледна точка на собственото му благосъстояние. Ганди вярва в ненасилието като начин на живот заради самите нас, независимо дали желаните резултати биха могли да бъдат постигнати. Дълбочината, с която той практикува, отворя път за вътрешен мир и любопитство, които без съмнение го подкрепят във времена на голяма болка в хода на кампанията му и в конфликтите в неговото движение.

„Какъвто и да е резултатът, в мен винаги има съзнателна борба за съзнателно и непрекъснато следване и спазване на закона за ненасилие. Такава борба оставя човек по-силен. Колкото повече работя по този закон, толкова повече чувствам удоволствието в живота си, насладата в схемата на Вселената. Той ми дава мир и смисъл на загадките на природата, които нямам никаква сила да опиша. „( Search for a Nonviolent Future – Търсене на ненасилствено бъдеще, стр. 101)

Тук, отново, практиката на ННК следва стъпките на личната практика на Ганди. Вече споменах колко е важно, за практикуването на ННК, да познаваме интимно нашия вътрешен ландшафт и да осъзнаем това, от което се нуждаем. Колкото и просто да звучи това, то може да бъде изключително предизвикателно в моменти, в които не сме доволни от действията на другите или от нашите собствени действия.

Искам да илюстрирам това с два конкретни аспекта на ННК.

Първият е да се научиш да живееш с и да толерираш преживяването на неудовлетворени нужди, без да се изнервиш  толкова, че да скочиш към действие. Ненасилието се ражда от вътрешен мир. Ако не сме балансирани, имаме много по-голяма вероятност да бъдем реактивни и да реагираме и да не сме способни да поддържаме силата и яснотата, необходими за любовта и отвореността, които са толкова отличителен белег на ненасилието. Този конкретен аспект на практиката изисква развиване на ниво на непривързаност, като остава в тясна връзка с потребностите, без да се съсредоточава или привързва върху стратегиите за посрещане на нуждите. В допълнение към вътрешния мир тази практика подкрепя свързването със себе си и творчеството за намирането на алтернативни стратегии за неудовлетворените нужди.

Вторият аспект от практиката на ННК, който искам да подчертая е работата върху приемането на нас самите – self-acceptance. Точно както Ганди признава, че да бъде честен за собствените си недостатъци, може да бъде начин да развие състрадание към другите, така и практикуването на ННК подкрепя неосъждането на другите чрез разпознаване и свързване с нуждите, които водят до каквито и да е действия или мисли, които не харесваме в себе си. Пренасочването на фокуса от осъждане към нуждите по отношение на себе си увеличава шансовете ни да направим същото с другите. Освен това, специфичният фокус върху нуждите ни увеличава способността ни да виждаме и чуваме потребности във всеки, дори когато те не се изразяват пряко, което за повечето хора е почти постоянно. Свързването с нуждите – нашите и на другите, е изненадващо ефективно за увеличаване на усещането за приемане на другия и чувството за приемственост на човечността между нас и другите, чиито действия могат да бъдат много различни от нашите собствени.

Завършителни думи

Имайки предвид силната връзка с традициите на учението на Ганди, аз с радост продължавам да използвам този термин (ненасиствена бг. прев.) и приемам начина по който Ганди е избрал да нарича този вид любов. За мен е щастие и чест да бъда свързана с тази традиция която обгръща толкова много страни на любовта: съчувствие, твърдост, смелост и безкомпромисно отстояване на истината. През последните 15 години, аз посветих живота си на търсенето на пълноценен живот на ненасилие. Аз искам да продължавам да откривам и научавам значението на ненасилието. Аз искам да живея тази интензивна любов; да дам модел на другите по най-добрия начин на който съм способна и още; да търся подкрепа в намирането на местата в които имам слабости; да подкрепям другите които искат същото.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Статията в оригинал: тук