Корените на Ненасилствената комуникация и Ненасилие като начин на живот

Покрай работата на Маршал Розенберг и придобилата голяма популярност практика на Ненасилствената комуникация, все повече хора се запознават с един начин на общуване, в който насилието отсъства. Той е само част от по-голяма картина – от един цялостен ненасилствен подход и отношение и намерение към живота, света, себе си и другите. Той обхваща много повече от общуване, език и техники на говорене, той е съзнание и отношение и най-вече – начин на живот. Той е обвързан с отношението ни към нас самите (Себе си), другите (не само действията или думите, но и мислите, отношението, намерението ), към живота и света.

Много хора не харесват и самото наименование – заради отрицанието – не-насилие.

Статията на Мики Каштан, обучител по Ненасилствен начин на живот и Ненасилствена комуникация, по-долу дава яснота по тези два и още други въпроси – какво е ненасилие като начин на живот, кои са основните му принципи, откъде идва Ненасилствената комуникация и кои са корените й:

Принципи на Ганди за всеки ден

© 2010, Мики Kashtan, miki@baynvc.org, www.baynvc.org

Един от най-често срещаните въпроси, които чувам, когато говоря за ненасилствена комуникация, е „Защо ненасилствена?“ Хората често чуват думата „ненасилствена“ като комбинация от две думи, като отрицание на насилието. Тъй като те не смятат за себе си за насилници, понятието „ненасилие“ им звучи  чуждо и странно..

Дълго време аз самата имах подобна реакция: много повече ми допадаше   да чувам думите “ “състрадателна комуникация”, вместо за “ненасилствена” комуникация (ННК), защото това име ми се струваше по-позитивно. В края на краищата, практиката на самата ННК е да се съсредоточим върху това, което искаме и къде отиваме, вместо да гледаме какво не работи. Защо името не отразява този стремеж ?

Подобно на другите, не бях наясно с дългогодишната традиция на ненасилие, от която практиката на ненасилствената комуникация носи произхода си. Тогава научих повече за работата на Ганди и движението за граждански права. Чак тогава се влюбих в името, което Маршал Розенберг дава на тази практика. Тази любов за мен се задълбочи с  годините. Тук искам да приобща останалите хора в общността на Ненасилствената комуникация като помогна да се види мястото на ННК в по-големия контекст на на историята ненасилието.Ще направя това като изследвам седем основни принципа на ненасилието, посочени от Ганди, които също са в действие при практиката на ННК.

1. Ненасилието като любов

Думата „ненасилие“ е най-близкият буквален превод, който Ганди открива на санскритската дума ахимса – ahimsa. В санскрит отрицанието понякога се използва, за да укаже, че самото явление или качество е прекалено  голямо, за да бъде назовано. „Ахимса е безусловна любов“, пише Екнатх Евсуаран, в предговора му към книгата „Човекът Ганди“. „Думата, която превеждаме като“ ненасилие „, е…централна дума и в будизма: Ахимса, пълната пълното отсъствие на насилие в словото,в мисълта и в действията. Това звучи отрицателно, точно както „ненасилие“ звучи пасивно. Но „ахимса“ e както английската дума „без-грешност“, която с отрицанието на грешката означава съвършенство. „ Друг пример е думата „avera“, която означава „любов“ в Сандрит, буквално се превежда като “ не-омраза „.

Хиндуизмът не е единствената традиция, която почита онова, което не може да бъде назовано. Юдаизмът има подобна практика. Името на Бога е непроизносимо на иврит, то е букви без гласни, без инструкции как могат да бъдат прочетени. Някои неща са по-необятни от думите. Ненасилието е едно от тях.

Ганди използва и други термини в своята практика. Една дума, която често използва, е „Сатиаграха (Satyagraha), която се превежда като „сила на истината“. Понякога той използва думата „душевна сила“, сила на душата – “soul force.”  Независимо кой термин е използвал, Ганди категоричено ясен , че ненасилието е положителна сила, а не отрицание.

„Сатяграха означава „оповаване  на истината във всяка ситуация “ (‘holding to the truth in every situation’). Това е ахимса, което е нещо повече от липсата на насилие; това е интензивна любов. „(Ганди Човекът, стр. 53)

„Сатяграхи има безкрайно търпение, изобилна вяра в другите, огромна надежда.“ (Млада Индия, 19 март 1931 г.)

Защо ненасилието е любов, защо е равнозначно на любов?

Защо ненасилието е отъждествено с любовта. Очевидно е, че – не от този тип  любов, които могат да причинят голямо насилие. (Помислете за Отело като един такъв пример.)Какъв е този вид любов тогава? 

На мен ми се струва, че Исус, Ганди, Маршал Розенберг и тези от нас, които следват традицията си чрез практиката на ННК, мислят за любовта като за пълното радикално приемане на човечността на всеки човек, независимо от това доколко техните действия са ни донесли нещастие. 

Наистина Ганди казва: „Ненасилие е само, когато обичаме онези, които ни мразят“ (Човекът Ганди, стр. 108).

Тези думи са поразително много приличат на на  основния принцип на Исусовото учение: „Обичай врага си“ (Матей 5:44) И двамата говорят за една определена визия на сърцето – сърце, което е напълно отворено за всички, особено за нашите врагове.Маршал Розенберг също каза, че практиката на ННК се е появила от опита му да разбере любовта.

Аз разбирам тази любов като ангажимент да действам по начини, които поддържат и подкрепят човечността на всеки. Това означава грижа за благополучието на другия човек, дори когато сме в противоположни позиции; дори когато всичко, което ценим, е заложено. Това е  същността на ненасилието.

Всичко останало  се базира на този принцип.

Това ми напомня за една история (Talmudic story) за човек, който отишъл при Хилел (Hillel), един от най-известните равини, и помолил Хилел да го научи на Тората, стоейки на единия крак (тоест – да му даде възможно най-кратката й версия – която може да бъде научена много бързо, бел.ред.).

Хилeл тогава направил известното си  изказване : „Обичай ближния си като себе си, а останалото e допълнение .“По същия начин както философията за ненасилието на Ганди  така и практиката на ННК в известен смисъл са вариации този един ключов принцип: каквито и да са обстоятелствата, каквото и друго да става, ние поемаме ангажимента да се грижим за благополучието на всички.

Практиката на ННК дава конкретна форма на това посвещаване. Ние прилагаме сърцата си, съсредоточаваме нашето съзнание и насочваме активното внимание към преодоляването и трансформирането на страха и осъждането. Вдълбаваме, за да погледнем под навиците си, за да разберем нашите нужди, за да можем да знаем кои копнежи, мечти и ценности формират реакцията ни към другите. Това ни позволява да достигнем и да поддържаме отворено сърце към нуждите на другите. Когато чуваме другите с пълно емпатично присъствие, тяхната човечност започва да блести. Мисля за това качество на отвореното сърце, за грижата за благополучието на някого, независимо от неговите или нейните действия, като основна съставка на любовта, която искам да практикувам и живея в света.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Оригинал: тук