Работа в духа на ненасилствената комуникация и метода „Работата“ на Байрон Кейти

Автор: Арнина Каштан

Ето предложените стъпки, които можем да предприемем за освобождението от модели, които създават страдание.

Добре е да знаем, че – не е нужно процесът да включва всяка стъпка или под-стъпка и не е нужно да се следва този ред; стъпките могат да варират, да се преплитат или да се връщат напред-назад.

Стъпка 1: Идентифицираме модела и Разбираме повече за него

Събиране на вътрешни наблюдения относно модела на поведение/навика:

Можем да се насочим към себе си с въпроси:

• Как се държа, действам, реагирам, когато изпълнявам този модел?
• Когато това се случи, какви са мислите в ума ми? Какво си мисля? Какво си казвам? Как реагирам?

Събиране на външни наблюдения: Когато това се случи, какво може човек да забележи отвън? (Можем да помолим за помощ в събирането на информация хора в живота ни, в чиято любов и емпатия имаме доверие и вярваме)

Идентифициране и разбиране на мотивацията, стояща зад този модел/навик: Да намерим мисълта (мислите, историите, убежденията, вярванията) които пораждат модела.

• Разграничаваме стимула (дразнител), който предшества реакцията от самата реакция. Описваме стимула – онова, което смятаме за причинител на реакцията – като наблюдение.
• Намираме онази мисъл (или няколко), които придружават този дразнител – записваме ги като цели фрази. Възможни примери: „Колко глупав съм да…“, „Никога няма да успея…“, „Тя трябва да знае по-добре!“

Докато търсим и идентифицираме онези думи и фрази (мисли), които си казваме и са свързани с този модел, използваме това и като възможност да ги изследваме.

• Главно се вглеждаме в търсене на скрити основни вярвания/убеждения за себе си, за живота или за другите. Те могат да включват мислене за това как миналото, друг човек или нашият живот генерално ТРЯБВА да бъде друг. Внимателно отбелязваме своите вътрешни реакции в процеса.

Каквито и болезнени чувства да се появят, ОСТАВАМЕ С ТЯХ. СТОИМ С ТЯХ.

• Даваме си време да чувстваме. Да останем с тях. Да забележим. За обърнем внимание. Да слушаме. Да приемем (или не – но да бъдем там – с тях). Всичко това е свързано с това да изпитаме емпатия и съчувствие към себе си.
• Това е добър момент да използваме метода „Работата“ или всеки друг начин за самоизследване, който изберем – за едно наистина дълбоко вътрешно проучване.

Изследваме произхода на модела:

• Събития в миналото, които са го предизвикали или такива, които смятаме, че са свързани с него. Ако ни е трудно да си спомним, можем да използваме най-различни техники като медитация върху даден образ, за да си помогнем в търсенето.

Разследваме модела още по-нататък. Какви наши потребности той удовлетворява и какви – не?

• Оставаме присъстващи с ВСЯКО чувство или нужда, които изникнат. Съхраняваме го. Можем да потъгуваме за него. Да отидем още по-навътре и надълбоко. Да почакаме. Да послушаме. Да почувстваме. Обръщаме внимание какви чувства ни възникват, когато наистина вярваме на това убеждение. И оставаме за известно време с тях.
• Ако това е модел на поведение, можем да се запитаме какви наши нужди са посрещнати от това поведение? (Помнейки, че те са важни и човешки.). Да ги наблюдаваме със съчувствие, без да ги осъждаме и критикуваме. Да ги последваме до тяхното ядро и същност и да видим какво ще излезе от там. Да забележим дали в нас се случват малки промени. Да изчакаме да усетим отпускане и облекчение. Да си дадем време и да не бързаме.
• Запитваме се кои нужди не са посрещнати от това поведение и този модел. Отделяме време да почувстваме. Тази стъпка може леко да ни отведе към следващата.

Стъпка 2: Осъществяване на Избора

Тази стъпка може да дойде в началото на целия процес или на всеки един от неговите етапи. Можем да се върнем към нея във всеки един момент и да я повторим. Без вина.

Изясняваме избора си и мотивацията за промяна.

Изхождаме ли от позиция на страх-вина-срам или „трябва да…“. Или имаме ясно усещане за връзка със себе си и желание за освобождаване от старите модели и навици? Отделяме си време да изследваме и да уточним това.

Признаване:

• Писмено или устно на глас, изразяваме пред себе си съзнателното си признаване, че трансформирането на този, или който и да е друг, модел, представлява трудност и предизвикателство. Оставаме известно време с това осъзнаване и признаване.

Разбиране и отваряне на пространство:

• Писмено или устно на глас, изразяваме пред себе си съзнателната си готовност да направим място за трудностите, които можем да срещнем или които вече сме срещнали, когато сме опитвали (милион пъти…?) без успех да работим по този конкретен модел. Това е реалност за нас, нужно е да го изразим и да подготвим себе си да си прощаваме и да се приемаме в неуспехите. И да си кажем, че сме склонни и готови да опитаме отново, дори и ако и следващия път все още не стигнем до желаните резултати. Дишаме. Стоим в това разбиране. Забелязваме дали се случват промени вътре в нас.

Практични стъпки по трансформиране и промяна на модела:

1. Преди попадането ни в модела – създаване на вътрешен, съзнателен наблюдател: можем да използваме всяка от фразите, които ни поставят в позицията на наблюдател на себе си – „Чувам се да мисля, че…“, „Казвам на себе си, че…“, „Имам в себе си мисълта, че…“, „Виждам себе си да…“ или „Току-що забелязах, че направих…(отново)“
2. Предварителна подготовка за различните етапи на справяне с модела (молби към себе си) – за онези моменти, в които ще се уловим/хванем в самия момент на изпълнението на навика/модела, да помислим за въпроси, които можем да зададем на себе си, например – „В момента какво ме задвижва – навик/модел или съзнателен избор?“, „Искам ли да продължа или искам да намеря начин да спра?“. Проверяваме и дали имаме вътрешните ресурси да се справим с това предизвикателство на промяна точно в този момент.
3. Предварителна подготовка за различни стратегии за различни действия, които можем да направим, ако в момента имаме готовност и ресурс да променим нещо – думи, които можем да си кажем, връзка, която можем да направим с нуждите, които са на преден план в момента, или действие, което може да предприемем, което ни се струва смислено.
4. Творческа дейност – да си представим себе си и да видим себе си как действаме различно от настоящия ни модел. Да „превъртим“ тази сцена в ума си колкото пъти искаме и можем.
5. Творческа дейност – да си представим себе си с емпатия, когато опитаме отново и не успеем до пълно удовлетворение. Какви думи и фрази можем да си кажем? Да си ги кажем още сега.

Стъпка 3: Равносметка и празнуване (понякога…)

Във всеки момент от процеса, по възможност не когато сме активно в самия навик/модел, ние можем да погледнем назад към всеки аспект или стъпка във връзка със съзнателната ни работа по него.

• Можем да погледнем всички стъпки, които сме минали. Да видим какво е сработило за нас и какво не. Да погледнем цялата картина – отново с емпатия и съчувствие. Ако не можем да усетим и произведем съчувствие, можем да се заземим в отговорността и ангажимента си към собственото си благополучие. Отделяме време да постоим с всичко, което дойде и забележим.

Избираме една дори мъничка разлика, която усетим в сравнение с преди.

• Записваме я. Оглеждаме я как изглежда в думи. Прочитаме си я.
• Нашият ум ще отива или в бъдещето или в старите модели на мислене като: „Да, ама това всъщност не е толкова трудно…“, „Можеше да се справя и по-добре…“, „Можеше да бъде и по-добре…“, „Това не се брои…“, „Това вече съм го постигал и преди…“ „Стигал съм до тук и преди…“, „Това не е нещо особено…“, „Това не е голям успех…“. Казваме си, че това са САМО МИСЛИ и се връщаме обратно към приемане на себе си и празнуване/отбелязване на прогреса/развитието.
• Какво друго би ни помогнало да се чувстваме добре със себе си?

Да си го създадем!!!