Първият компонент на ненасилственото общуване е създаването на наблюдение без оценка.

Вторият е изразяването на нашите чувства.

Според психоаналитика Роло Мей „Зрелият човек е способен да определи толкова различни нюанси в своите чувства  – силни и страстни, нежни и чувствени, колкото музикални елемента съдържа една симфония.“ Въпреки това за много от нас чувствата ни, както би ги описал Мей, са ограничени като „звуците на ловджийски рог“.

Неизразените чувства имат висока цена

Речникът ни от определения за назоваване на хора често пъти е по-богат от речника, с който можем ясно да опишем своите чувства и емоционални състояния. Учих 21 години в училищата в Америка и не мога да си спомня нито един случай, в който някой да ме е попитал как се чувствам.

Чувствата не се считат за важни. Онова, което се цени е „правилният начин на мислене“ – а какво е правилно се определяше от хората, които притежаваха ранг и авторитет. Вместо да се осланяме на себе си, ние се оставяме други да ни водят. Научени сме да съществуваме в гласите си и да си задаваме въпроса: „Кое ли е онова, което според другите е редно да си мисля и да сторя.“

Общо взето ние имаме мисли, оценки, мнения и се свързваме бързо и лесно с тях, а с нашите чувства не можем – трудно ги разпознаваме и определяме.

ПРИМЕР: По време на семинар по ННК един студент, който живееше в общежитие, се оплака от своя съквартирант, който пуска музиката толкова силно, че не можело да се спи. Когато го помолих да обясни какво чувства, когато това се случва, той отвърна: „Чувствам, че не е правилно някой да пуска толкова силна музика през нощта!“

Обясних му, че когато след думата „чувствам“ поставя „че“, то той изказва мнение, а не чувства.

Помолих го да опита отново и той каза: „Когато някой прави такива неща, чувствам, че нещо не му е наред.“. Обясних му, то това все още не е мнение, а чувство.

Тогава то избухна: АМи нямам абсолютно никакви чувства във връзка с това!

Беше очевидно, че студентът изпитва силни чувства, но за съжаление не знаеше как да ги разпознае и иизрази.

Трудностите, които срещаме при осъзнаването и изразяването на чувствата ни, е често срещано явление. Особено характерно е за адвокати, полицаи, управители на фирми, мениджъри, военни – за всички професии, за които не се гледа с добро око на изразяването на емоциите.

Семействата плащат висока цена, когато членовете им не са способни да изразят своите чувства.

ПРИМЕР: „Имам чувството, че съм омъжена за стена!“ – „Това, което разбирам от думите ти е, че се чувстваш самотна и имаш нужда от по-голяма емоционала близост с мъжа ти. – отвърнах аз. Тя се съгласи. След това й обясних, че изрази като „Имам чувството, че съм омъжена за стена!“ вероятно няма да насочат вниманието на съпруга й към нейните чувства и потребности. Много по-вероятно е той да го приеме като критика, вместо като покана да се свърже с нейните чувства. ОСвен всичко друго, подобни изказвания често водят до самоизпълняващи се пророчества. Съпруг, който слуша критиката, че се държи като стена, вероятно би се почувствал наранен и обезсърчен и би се оттеглил в мълчание, като по този начин ще затвърди мнението на жена си, че прилича на стена.

Ползата от разширяването и изразяването на емоционалния ни речник се вижда добре не само в интимните ни взаимоотношения, но и в професионалния свят.

ПРИМЕР: Помагах на административните служители в болница, които се притесняват за предстоящо събрание с лекарите в болницата, те искат подкрепа за своя проект на предстоящо събрание. Проектът е бил преди това отхвърлен от лекарите. Направихме въображаемо събрание и аз го открих така: Страхувам се да повдигна този въпрос. Избрах да започна така, защото усетих колко уплашени са администраторите – това бе реално тяхното чувство. Те ме прекъснаха – Не можем да признаем пред лекарите, че ни е страх!

Изразяването на нашата уязвимост може да помогне за разрешаването на конфликти.

Когато попитах защо признаването на страха изглежда толкова невъзможно, той отвърна без да се колебае: „Ако си признаем, че ни е страх, те ще ни разкъсат на парчета!“ ОТговорът не ме изненада – често срещам хора, които не могат дори и да си представят, че могат да изразят и изказват чувствата си на работното място.

Когато изразим чувствата си, ние се отваряме, ние ставаме уязвими. Това плаши много от хората. Страх ги е от отхвърляне, присмиване, нараняване. Всъщност, това е и пътят към свързване и разбирателство и сътрудничество – единственият възможен – през уязвимост и автентичност, а не маски и прикриване, защитаване, затвореност и отбраняване и маски. Когато един от администраторите избрал да разкрие уязвимостта си и вместо да се изкаже в обичайния безличен, логичен, рационален и беден на емоции стил, той избрал да разкрие чувствата си и едновременно с това да изложи причините, поради които искал лекарите да променят своите позиции, лекарите реагирали съвсем различно от очакваното и вместо да го разкъсат на парчета, одобрили проекта.

Изразяването на чувства се смята/приема/ намира за голяма слабост и уязвимост.

Всъщност именно то може да доведе до справяне с конфликт.

Изразяването на мнения/оценки/позиции води до дефенсивнес, защита и отбрана в другия човек, затваряне и нежелание за съдействие, сътрудничество, усещане за осъждане и критика.

ПРИМЕР: До какви последствия може да доведе прикриването на чувствата.

Влиза в час при ученици да разказва за ННК. Поздравява ги, никой не отвръща. Почувства се неловко, но се страхува да го изрази, вместо това с възможно най-професионален тон започва своята презентация. Никой не го слуша и не му обръща внимание. Почувства се още по-неудобно, но продължава да си трае. В един момент едно тъмнокожо момче казва –Мразите да сте сред чернокожи, нали? Бях изумен и в този момент осъзнах как прикриването на притеснението допринася за създаването на погрешно впечатление.

„Чувствам се напрегнат, но не защото сте чернокожи. Неловко ми е, защото никоо не познавам тук, а искам да бъда приет.“

Това, че изразих своята уязвимост имаше решително въздействие върху децата. Започнаха да ми задават въпроси, да ми разказват за себе си и проявиха любопитство и към ННК.

За уязвимостта ти трябва СМЕЛОСТ.

Маршал Розенберг

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •