Коледа, Нова година, празничните и ваканционни дни са време на повече семейни събирания и празненства.
Те могат да са както сплотен и весел момент за цялото семейство, така и кошмар, а обикновено са и двете – в различни моменти.
(обичам да си спомням думите на американския духовен учител и психолог Рам Дас – „Ако си мислиш, че си просветен, иди да прекараш една седмица със семейството си.“
Обичам и допълнението-шега на автора на „Храна за душата“ Джак Корнфийлд в един подкаст с Тим Ферис, в което той се шегува, казвайки: „Не трябва непременно да се чувстваме твърде зле заради това, защото Буда и Исус също са имали трудности, когато са се връщали да посетят семействата си.:)   )
В тези по-предизвикателни моменти Ненасилственото намерение, отношение и комуникация винаги има поне няколко варианта как да бъдем (и да останем) в сърцата си с любов и състрадание към всички и как да се справим с най-предизвикателните за нас моменти.
Такива предизвикателни моменти често са именно как около такива събирания и празници винаги изникват и теми и въпроси, които не искаме да обсъждаме или са много чувствителни за нас.
Как да подходим в тези ситуации?
Това може да се случи по всяко време и с всякакви хора, така че долните идеи реално са приложими във всякакви ситуации от този тип.
Аз лично винаги проверявам първо намерението си и мислите си и дали оставам с желание и намерение за свързване и разбиране спрямо другия човек.
След известно време установих, че дори и това да е налице, понякога се затруднявам с точното „фразиране“, тоест – изразяване по начин, който да отрази едновременно и двете неща –
– нежеланието ми да обсъждам дадена тема в момента и най-вече като цяло – желанието ми да бъда автентична и да изразя своите предпочитания, без да засегна чувствата на другия, без да го нараня
– грижата ми към другия човек
Много ми помагат някои ключови изрази, които изразяват точно това, което имам предвид.
! Обръщам внимание, че те са действително за моментите, в които имаме намерението, но ни липсват думите. Ако бъдат използвани механично, без реално да сме проверили какво чувстваме и дали наистина са автентични за нас в този момент, ще звучат кухо, празно, фалшиво и неистинско и със сигурност няма да допринесат за свързване с другия.
!! Хубаво е изказването да има две части – себеизразяване и молба.
Без молбата, отсрещният човек може да остане объркан и да не знае какво точно искаме.
Първото е всъщност най-любимото ми и използвано:
1. Тази тема е всъщност много чувствителна за мен. Наистина бих се радвала да я обсъждаме в друг момент (да не я обсъждаме точно сега). ОК ли е за теб това?
Други предложения включват:
1. Не съм готова да говоря за това сега. Възможно ли е за теб да говорим друг път?
2. Не съм в най-добрата си форма, за да говоря за това в момента. Какво ще кажеш да го отложим за друг път?
3. Предлагам да говорим точно за това някой друг път.
4. Виждам, че тази тема те вълнува и ти е важна и предпочитам да я обсъдим в друг момент, когато и аз ще бъда настроена за това. Съгласен ли си?
5. Искаш ли да си говорим сега за …. а пък това да го оставим за по-късно?
А най-простичкото, разбира се, звучи така:
„Не ми се говори за това сега. ОК ли е друг път?“
Разбира се, най-щастлива се чувствам, когато тази моя молба е удовлетворена и получа „ДА“.
Случвало ми се е да получа „НЕ“ за отговор.
Тогава се опитвам да съсредоточа цялата си енергия върху емпатия спрямо другия човек и да се опитам наистина да разбера, че за него е много важно да я обсъжда.
Мога да го изразя с:
„Тази тема наистина е важна за теб и си нетърпелив да я обсъдим?“
или „Това е важно за теб и наистина ти напира сега да споделиш какво мислиш/чувстваш по този въпрос?“
Обикновено, когато човекът отсреща усети, че разбирам колко му е важно, той получава потвърждение на своите чувства и нужди в момента, един вид валидация, и това автоматично води до успокояване и сваляне на напрежението.
За когато дори не знам какво да кажа
Много важна фраза, която предшества горните и ми помага много в моментите, в които чуя нещо, което наистина ме остави безмълвна и имам нужда от време е:
„Имам нужда от момент, за да събера мислите си.“
„Имам нужда от време, за да осмисля какво каза току-що.“
„Ще ми трябва минутка, за да разбера казаното.“
или: „Ще ми трябва повече време, за да разбера казаното от теб. ОК ли е да продължим по-късно?“
Опитвам се, заедно с това, да проявявам същото разбиране, на което аз се надявам от отсрещния човек, когато аз имам нещо много важно за споделя или изговоря, а другият не е готов или няма желание.
Минимизирам си фрустрацията от това да ме прекъснат, когато вече съм започнала да говоря, като си напомням да попитам дали е удачно да говорим за това, преди да започна разпалено темата (както бих искала и към мен да подхождат – да ме питат дали е подходящо и дали имам ресурс, време, желание, да го обсъждаме това сега)
И обикновено се старая да питам: Много искам да говорим/много искам да споделя за…. ОК ли е за теб да говорим за това сега?
И ако „не“ – разбира се, следва другият въпрос: „Кога?“
Да уважаваме и зачитаме един на друг пространството и правото на избор на теми и избор на моменти за обсъждане на теми ми се струва много деликатна (и за съжаление съвсем не очевидна) задача във взаимоотношенията ни.
Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •