Почти никога не е удобно да стоим с чувството на разочарование, но цената на това да го отблъснем или игнорираме е висока.

Независимо дали преминаваме в нападение, ставаме реактивни или отмъстителни, сриваме се, предаваме се, самообвиняваме се или се засрамваме – нито едно от тези компенсиращи поведения не е здравословно за нас. И нито едно от тях не ни подкрепя в това да метаболизираме и преработим преживяването и да се придвижим напред и отвъд разочарованието.

Има огромен потенциал в избора да се научим да преработваме своето разочарование – нека го изследваме заедно!

Първо, какво е разочарование и защо го изпитваме? 

Разочарованието е чувството, което се появява, когато има разлика между това, което искаме,

очакваме или се надяваме и това, което реално се случва.

Това е нашият начин да обработваме пропастта между прогнозираната реалност на ума и сърцето ни, и нашата действителна изживяна реалност.

За повечето от нас, когато се появи разочарование, изкушението е едно от следните:

1. a) да си помислим, че това, което сме искали /очаквали/надявали е грешно

1. b) да си помислим, че това, което се е случило (или пък другият човек, замесен в ситуацията) е грешно /грешен

Тези автоматични реакции са най – несъзнателният мигновен опит от наша страна да се справим с пропастта между нашите желания и реалността.

За съжаление, нито едно от двете не е подкрепящо за нашето благосъстояние – мисленето в посока на това, че сме грешни и нашите желания са неправилни ни води до съпротивление срещу самите нас и нашата същност, а да мислим, че нещо не е наред с другите и това, което се случва води до съпротива срещу самия живот такъв, какъвто е.

Какво можем да направим вместо това? 

Вместо да мислим за себе си като за лоши или грешни, можем да опитаме следното:

1. Да започнем с потвърждение и валидиране на ситуацията и своето желание : “Това, което исках, не се случи сега тук.”

Можем да си напомним, че това, което сме искали не е лошо или неправилно, само защото нещата не са се получили така, както ги искаме.

Нашите желания, надежди и копнежи не са лоши или неправилни, дори и когато не са удовлетворени.

2. След това можем да си кажем: “Напълно ОК е да имам желания, нужди, надежди, очаквания и съм толкова тъжен/тъжна, че не беше възможно да се осъществят в тази ситуация.”

Тази фраза има две цели – да покани самоприемане и тъгуване (скърбене), което е начинът, по който се придвижваме към приемане на онова, което е, и да ни свърже отново с потока на живота, вместо да бутъме срещу него.

Бъдете внимателни за тенденцията на ума да генерализира момент на разочарование и да го възприема/интерпретира като доживотна присъда за непосрещане на нуждите – това звучи по следния начин в главата ни:

“Това винаги ми се случва!”

“Нещата никога не се подреждат както аз искам.”

“Никога няма да получа каквото искам.”

Тези мисли за разбираеми, но почти винаги – неоснователни.

Използвайки фразата по-горе, можем да насочим мозъка ни към това да

контекстуализира преживяването на разочарование като преминаващо чувство (не като показател за нашата съдба завинаги !) и да се стигнем към приемането на каквото е чрез тъгуване на онова, което не се е случило.

Вместо да мислим за това, което се е случило като за грешно или за другия човек като за лош, можем да пробваме следното:

1. Да проверим първо какви са наблюденията ни относно ситуацията, в която се намираме. Наблюденията – не нашите мисли, тълкувания, интерпретации – а само наблюденията. Това може да се провери така – ако имаше камера – тя какво би заснела? Може да бъде това: „Другият човек ми каза, че не получавам работата.“ Или „Не стигнахме навреме и не успях да вляза.“
2. Забавяме темпото и обръщаме внимание на това как се чувстваме. Повечето от нас автоматично започват да развиват истории в главата си, борейки се със случилото се. Например: „Те не трябваше да правят това!“ или „Те взеха неправилно решение!“

Повечето от нашите разочароващи преживявания ни водят към негативни мисли, което блокира истинското преработване и приемане на случилото се.

Нашите чувства, от друга страна, и тяхното валидиране, ни помагат да почетем въздействието на случилото се и да намерим бавно пътя си към приемането на ситуацията такава, каквато е.

Започваме с внимание към наблюденията ни – какво точно се случи – и как се чувстваме в тази връзка. И по-конкретно – обръщаме внимание на чувството на тъга. Много често тъгата е онова чувство, което стои зад нашето разочарование. Когато успеем да се отворим и наистина да я почувстваме, ние минаваме през автентичен процес на тъгуване и скръб, който е много освобождаващ – той ни позволява да се освободим от загубите (без значение колко малки или големи) и да продължим напред.

Колкото по-бързо си позволим да скърбим, когато сме разочаровани – да тъгуваме онова, заради което сме разочаровани – онова, което не се е получило така, както сме искали, толкова по-лесно ще си възвърнем достъпа до усещането за увереност, смелост и отвореност към света.

Автор: Erin Merrihew