Сравненията са вид оценка/оценяване.

Те са форма на насилие – вътрешно, когато сами се сравняваме с другите, и външно – когато отвън ни сравняват (което се случва през 12-те години училищен живот)

Винаги изглежда, че има някой, който изглежда по-добре или е по-интелигентен или по-просветен от нас.

По същия начин изглежда има безкрайно количество хора, които не са толкова … (нещо си) като нас, които са по-лоши шофьори и които са по-малко остроумни.

В момента, в който се сравняваме с други хора, ние се приближаваме към болка и обезсърчаване. Ние също поставяме другите на определени позиции и роли и издигаме преграда между себе си и тях.

Сравненията може да са полезни, когато говорим за материални неща, но са неприложими спрямо човешките същества, които са толкова различни и уникални всяко едно за себе си.

Някои от нас имат едни предимства и едни слабости, а други – други. Някой може да е много организиран и в същото време нетърпелив и лесно отказващ се, друг – разсеян, хаотичен, търпелив и упорит. Всеки един от нас е букет от различни черти.

Повечето от нас го знаят и все пак ни е трудно да спрем да се сравняваме с другите.

Това е така поради две причини.

От една страна – защото от малки сме тренирани в това сравнение – от малки родители или учители, системата и културата като цяло ни е сравнявало и да излезем от този транс е по-трудно от това просто да го осъзнаем, че е там и че ние сме в него.

От друга страна, втората причина е, че, за да сменим един мисловен модел, какъвто са сравнението, е нужно да имаме с какво да го заменим – тоест – като не правим това, какво да правим?

За първата причина не може много да се направи, тъй като не можем да върнем времето назад. Можем обаче да погледнем със състрадание и емпатия към себе си за целия този период, в който сме били сравнявани и това е било наистина травматично преживяване за нашата автентичност и уникалност, за нашето себеизразяване и себепроява – опитвали сме се да се впишем и да сме най-добрите. Дори и само това – да си емпатизираме за това сравняване – не е малко.

Ето и една идея по отношение на втората причина – с какво можем да заменим сравняването – вместо да се сравняваме с някого, можем да обърнем внимание КАК СЕ ЧУВСТВАМЕ по отношение на качествата, предимствата или слабостите на другите хора.

Вместо да правим сравнения/оценки, казвайки, че колежката ни е по-красива от нас, можем да изберем да се насладим на красотата й и да помислим какво бихме искали да подобрим в нашия външен вид. Или – да се насладим на красотата й и да се насладим на красивото в нас – на онова, което намираме за красиво в себе си.

Колкото по-малко се сравняваме с другите, толкова по-малко ще си причиняваме вътрешно страдание и толкова повече ще се чувстваме по-свързани с другите.