Всяко дете започва своето пътуване в живота с невероятен потенциал: творчески начин на мислене, който подхожда към света с любопитство, с въпроси и с желание да учи за света и за хората чрез игра.

Въпреки това, този творчески начин на мислене, нагласа и отношение са често потиснати или дори заличени от традиционните образователни практики, когато малките деца влязат в училище.

Тестът на Торанс за творческо мислене (The Torrance Test of Creative Thinking) често се цитира като пример за това как различното мислене в децата намалява с времето. 98% от децата в детската градина са „креативни гении“ – те могат да измислят безкрайни възможности за това как да използват хартия.

Тази способност се намалява драстично, когато децата преминават през официалната система на образование и до 25-годишна възраст, само  само 3% остават креативни гении.

Повечето от нас могат да се сетят за само един или няколко начина, по които да използват кламер.

Това, което е най-тревожното е, че през последните 25 години, тестът на Торанс показва намаление на оригиналността и сред малките деца (детска градина до 3 група).

Междудругото, знаехте ли, че можете да комбинирате шест стандартни LEGO части в повече от 915 милиона начина?

Грешен фокус

Световният икономически форум току-що публикува своя доклад за човешкия капитал – Human Capital Report – с подзаглавието „Подготовка на хората за бъдещето на работата“ -“Preparing People for the Future of Work”.

Докладът посочва, че „много от днешните образователни системи вече не са свързани с уменията, необходими за функционирането на днешните пазари на труда“.

По-нататък се подчертава, че училищата са склонни да се съсредоточат преди всичко върху развиването на когнитивни умения на децата – или умения в рамките на по-традиционни предмети – вместо да развиват умения като решаване на проблеми, творчество или сътрудничество.

Това трябва да е причина за безпокойство, когато разглеждаме уменията, които са нужни на Четвъртата индустриална революция: комплексното разрешаване на проблеми, критическото мислене и творчеството са трите най-важни умения, които детето трябва да развие, според доклада „Бъдещето на труда“ – Future of Jobs Report.

Нека да отделим малко време, за да подчертаем, че творчеството е скочило от 10-то място на трето място само за пет години.

А емоционалната интелигентност и когнитивната гъвкавост също са влезли в списъка с умения за 2020 г.

Тревожно, тези умения често не се открояват на видно място в детския учебен ден, където нормата все още е подходът за преподаване с тебешир и говорене от страна на учителя, който преобладава от векове.

Детската игра

Изследване в Нова Зеландия сравнява децата, които са се научили да четат на пет години и тези, които са се научили да четат на седем години.

Когато са на 11-годишна възраст, и двата „вида“ деца имат еднакви умения за четене. Но децата, които са се научили да четат на седем години всъщност показали по-високо ниво на разбиране. (четене с разбиране, бел.ред.)

Едно от обясненията е, че те са имали повече време да изследват света около тях чрез игра.

Ясно е, че подготовката на децата за бъдещето изисква префокусиране и промяна на концепциите за учене и образование.

Да знаят как да четат, пишат и смятат остава важно за децата, за да отключат света, който стои пред тях.

Нарасващият взаимосвързван и динамичен свят означава, че децата ще променят работата си по няколко пъти през живота си – преминавайки дори към работи, които не съществуват днес и които те може сами да трябва да измислят.

Въпросът е как да насърчаваме гореспоменатия обхват на уменията и да запазим живата естествена способност на децата да се учат през целия си живот – вместо да ги подкопават, когато навлязат в официалното образование?

Постигането на това е по-просто, отколкото си мислите – като ангажираме децата в позитивни игрови преживявания.

Различните форми на игра предоставят на децата възможност да развиват социални, емоционални, физически и творчески умения освен когнитивните.

Игра за цял живот

Ако се съгласим с неотложната необходимост от развиването на умения за сложно разрешаване на проблеми, критическо мислене и творчество, е важно да признаем, че тези умения се изграждат чрез учене чрез игра през целия живот.

Инвестирайки в бъдещето на нашите деца, нека бъдем сигурни, че ще предпазим от насоченото учене, от „училищното образование“ или от това тригодишните да изучават писмено своята азбука и числа, когато няма доказателства, че това ще ги направи по-добри читатели.

Трябва да се противопоставим на логиката на флаш картите и домашните за най-малките си у дома и да видим колко е важно да продължим да създаваме радостни, смислени мигове на игра с нашите деца.

Естествената способност на децата да се учат чрез игра може би е най-добре пазената нискотарифна тайна за постигане на нужните умения и има потенциал да подготви както нашите деца, така и нашите икономики да процъфтяват.

И освен това, това е забавно. Затова – какво ни спира? Нека играем!

Източник