Нашите навици и начини на действие, реагиране, мислене са отговорни за това, което създаваме и привличаме в живота си.

Често собственото ни страдание е причинено (резултат от) нашите собствени модели на поведение.

Всички имаме патерни и модели на поведение, мислене, реакция. Всички ние от малки създаваме, изграждаме и развиваме различни навици, модели на поведение и реакция и мислене. Те идват като отговор на заобикалящата ни среда, като начини за справяне с различни ситуации, като адаптация. Примери за такива модели и навици са – изблици на гняв, лесно отказване от нещо, което искаме, защото смятаме/вярваме, че няма да можем да го получим (оттегляне от собствените ни желания), развиване на зависимост към човек, храна, дейност като компенсация за неудовлетворени емоционални потребности, отказ от приемане на реалността и отричане, избягване на хора, конфликти, ситуации, „мило“ поведение отвън, докато отвътре се дразним и възмущаваме, „замръзване“ в дадена ситуация и други. Сигурна съм, че всеки може да си намери своите от изредените, а ако се замисли – и да си добави още.

Тези модели са изграждани обикновено от ранно детство, несъзнателно, без нашето съзнателно или волево участие, по подражание на обкръжаващата среда, отглеждащите ни хора, културата ни. Те са следствие на нашите вярвания. Някои от тях ни вършат чудесна работа, други са токсични и нездравословни, но разделянето с тях се оказва трудно, дори и след като го осъзнаем, защото те са били много време с нас и отнема време, постоянство в работата с нас самите и фокус натам, за да постигнем промяна и да премахнем неща от живота си, които не ни служат. Някои хора цял живот си продължават с тях и рядко дори си дават сметка, че нещо в начина, по който те самите реагират и действат, води до неудовлетвореност, болка и страдание. Понякога обаче в живота си ние стигаме до момент, в който осъзнаваме и разбираме за това как нашия собствен навик или модел на поведение ни „саботира“ и искаме да го променим. Разделянето се оказва предизвикателно и не толкова лесно и бързо, което пък може да ни доведе до обезсърчаване и отказваме.

Какво ни е нужно по пътя по промяна? 

Най-често – търпение, приемане, разбиране на трудностите и…подкрепа.

Материалът по-долу на Арнина Каштан е една голяма подкрепа по пътя:

Чести трудности и препятствия за постигане на успех:

Защо е толкова трудно да променим моделите си, дори когато искаме, дори когато изпитваме срам или отчаяние от тях? Ето често срещани клопки:

• Опитваме се да променим модел, докато го възпроизвеждаме – например – искаме да променим отношението си на осъждане спрямо себе си, но всеки път, когато се уловим, че го правим, започваме да се осъждаме за това, че се осъждаме
• Фокусиране върху промяна на поведението, обикновено бързо и насилствено, без съпричастно слушане на себе си (в частност на нашите нужди и чувства) и емпатия и разбиране спрямо факта, че отнема време
• Мотивацията ни за промяна идва от вина или страх
• Отказваме се/предаваме се или обвиняваме себе си, когато не успеем веднага

Ролята на съчувствието

Тъй като всяко от тези препятствия сочи за липса на съчувствие и емпатия към самите нас и това е всъщност първият навик, който е нужно да се трансформира –  това да обвиняваме себе си, че имаме навици и модели (които не ни вършат работа).

След като въведем и приемем емпатията и съчувствието като отношение към себе си, можем да приемем, че е човешко да имаме модели (на мислене, реакция, поведение), да разгледаме нашите модели и навици, да разпознаем кои от тях са необходими и полезни и да изследваме тези, които искаме да трансформираме. Емпатично можем да намерим мотивация за промяна, базирана на потребности, и да потърсим подкрепа и инструменти, за да създадем поведението, за което копнеем.

Ето как:

Три стъпки към Самоосвобождение

Стъпка 1: Разбиране на моделите, които причиняват страдание

По дефиниция моделите са повтарящи се и автоматични. С повишаване на нашето разбиране и осъзнаване, ние се научаваме да разбираме нашите модели и да променяме отношението си към тях. Преминаването от автопилот към осъзнаване осигурява облекчение и възможност за промяна.

Докато полагаме усилия да увеличим и развием осъзнатост, тези насоки могат да помогнат:

• Емпатия и съчувствие към себе си: Да внесем любопитство, търпение и чувствителност към нашето търсене, в противовес на обвинения, сарказъм, критика, когато не успяваме.
• Емпатично слушане – да слушаме с емпатия всичко, което намерим вътре в себе си – чувства, мисли и нужди. Без осъждане и без критика.
• Приемане на реалността: Не всички наши нужди могат да бъдат удовлетворени по всяко време и винаги. С приемането на това може да открием желание да разширим зоната си на комфорт. Приемането на факта, че не всички наши нужди могат веднага да бъдат удовлетворени и по най-идеалния начин, който ние си представяме е важен момент в процеса по самоосъзнаване.
• Смирение и самоприемане: Да поддържаме емпатия и нежност към предизвикателството да създадем промяна в себе си.

Да наблюдаваме моделите
Макар и трудна, самата практика е проста. Или когато моделът е активен, или когато обмисляме промяна, нужно е да наблюдаваме внимателно себе си, да разглеждаме внимателно модела на поведение и да правим разграничение между този в нас, който реагира и действа с модела и този, който наблюдава – наблюдателя.

С течение на времето можем да смекчим вярването, че НИЕ СМЕ ГРЕШНИ за това, че имаме този модел. Това ни позволява да открием несъзнателните мотивации, които са породили модела (това са някакви потребности), и да преминем към съзнателен избор (за избиране на други начини на действие и поведение, които също могат да отговорят на тези нужди).

Да идентифицираме моделите
Защо е важно да се идентифицират конкретни модели? Да знаеш какво точно правиш е от съществено значение, за да можеш да проучиш защо го правиш, какви нужди се посрещат и удовлетворяват с него и какви нужди не се удовлетворяват от този модел, както и какви нужди могат да бъдат зачетени и удовлетворени, променяйки го.

Обикновено е по-лесно да променим моделите на поведение, след като идентифицираме и работим върху мисловните модели (мисли, убеждения, вярвания), които може да са основната причина, която ги е породила. По-долу са примери за петте най-често срещани мисловни модела. Кой от тези модели познавате в себе си? Освен това идентифицирате ли други?

Пет Мисловни модела

Всички тези модели могат да доведат до прекъсване на връзката или липса на свързване (със нас самите или с други хора) и да се превърнат лесно в гняв, вина, притеснение, депресия, агресия и някой от осемте поведенчески модели/патерни, описани по-долу.

• Негативни мисли за миналото – такива като например фокусиране върху това какви ние или другите „е трябвало“ да направим
• Негативни мисли за бъдещето с представяне на най-лошите възможни сценарии
• Мислене за неща, които са извън нашия контрол или отговорност като например емоционалното състояние на нашия партньор или войната в Иран
• Осъждане, обвиняване, критикуване на другите
• Осъждане, обвиняване, критикуване на себе си

Осем модела на поведение

• Изблици на гняв
• Влизане в спорове с другите
• Оттегляне
• Отказ от приемане, отричане
• Парализиране/замръзване
• Избягване (на конфликти, контакт, връзка, трудни въпроси, теми и проблеми, друг човек и т.н.)
• Пристрастяване
• Външно „мило“ и „възпитано“ поведение и държане, а вътрешно изпитване на възмущение, съпротива, ярост

В интимните отношения и връзка могат да бъдат открити сложни патерни и модели – комбинация от няколко от гореизброените, които се създават съвместно от партньорите.

Стъпка 2: Решение да поемем отговорност за процеса по собствената си промяна

Промяната на дълбоко вкорененото, автоматично поведение изисква активно желание и ясна мотивация, която е устойчива. По-малко вероятно е да променим модел, защото нашият партньор иска това от нас, отколкото защото ние самите сме уморени да страдате или защото сами се грижим за ефекта, който нашето поведение има върху други хора. Докато изследваме модел, важно е да отделим време, за да помислим какво е вярно за нас: Искаме ли да промените модела? Защо точно искаме да го променим? Какво ще получим от промяна на модела?

От Страдание към Награда

Често причината, която ни води към това да поемем отговорност и да положим усилия за промяна е преживяване на „достатъчно страдание“. Добрите новини са, че всяка стъпка по пътя в процеса има своите малки „награди“ и подкрепя нашето движение напред и развитие, независимо дали достигнем до финалната права на цялостно освобождаване от навика:

• Стъпката (действието) „Взимане на решение за промяна“ води до (награда): овластяване, автономност, повече усещане за свобода
• Стъпката (действието) „Разбиране на собствените ни модели на поведение води до (награда): облекчение
• Малките действия по пътя ни дават (награда) усещане за развитие и движение
• Виждане на резултати води до (награда) усещане за ефикасност и продуктивност, смисленост на собствените действия
• Достигане на последователност, постоянство, по-трайни резултати изграждат в нас самочувствие и доверие в собствените ни способности и умения
  Стъпка 3: Да намерим инструменти за промяна и да ги използваме Предизвикателството да идентифицираме собствените си модели и да намерим начини да ги променим е огромно. Нужна ни е цялата подкрепа, която можем да получим. Като „първоначално скеле“ за собствения ни процес, можем да използваме работния лист по-долу и да практикуваме с него. Той съдържа подробни въпроси, предложения за самоизследване и конкретни стъпки за действие.

  За да имаме на разположение различна гледна точка, друга перспектива и емпатия, добре е да намерим някой, който да ни подкрепя по пътя – както в идентифицирането на нашите модели и „разследването“ им, така и когато работим в посока да ги променим.

  Екипирани с инструменти и подкрепа, ние можем да намерим нови начини да съществуваме и бъдем, независимо от това дали изцяло ще променим модела или не.

  Работен лист за трансформация на стари навици и модели