– защита, безопасност
– принос
– спокойствие – да сме в мир със себе си

Като родителите имаме нужда да:

• защитим децата си, да осигурим безопасност, това е базова родителска нужда
• Да допринесем за живота им, да сме от полза
• Да сме спокойни, да сме в мир – това е свързано с това да знаем, че сме направили всичко възможно

Всяка една от тези потребности е напълно реална и валидна.

Всяка една от тях може да бъде посрещната по начин, който не създава затруднения в самата ни връзка с детето.

Предизвикателства и трудности възникват при избора на стратегии – начини, с които да ги посрещнем – когато изберем такива, които възпрепятстват опитите на детето да посрещне свои собствени нужди – за избор, автономност, свобода, почивка, игра, забавление, уважение.

Собствената ни осъзнатост за тези три нужди и кога коя с какво действие се опитваме да посрещнем, установяването на възпрепятствано свързване с детето заради стратегията, която сме избрали, преосмисляне и избор на друга стратегия е най-работещият механизъм за оставане във връзка на доверие с детето.

Споделянето на нуждите с децата и преговарянето/разглеждането на начините/стратегиите за тяхното посрещане е още един ползотворен вариант за намирането на нови и нови идеи и решения за посрещане на нуждите.

Съществува и един много тънък момент – много родители възприемат стратегията да направят  детето доказателството, че са успели или не са.

Понякога си мислим, че децата ни са ходещите доказателства, че не сме направили всичко най-добро.

Затова искаме те да се променят – но за нас, не за тях, за нашето спокойствие. За да се чувстваме по-добре за себе си и как сме си свършили работата. Много често това е скритата истина – искам детето ми да се промени заради нас, искаме да видим децата си като доказателство, че сме добри родители и докато сме в този капан, не ги виждаме – самите деца. Ние не ги приемаме такива, каквито са