Всеки ден, а понякога и всяко взаимодействие е едно микро-сътрудничество, в което ние се опитваме да се споразумеем и договорим с другите за някакви неща.

Подходите към това са различни – някои хора избират доминация и настъпателно настояват за своите нужди и желания. Други избират отстъпване и съобразяване с другия, за сметка на собствените нужди. В съзнанието ни в повечето случаи не съществува идеята за търсене на начин, по който и нашите, и чуждите желания и нужди да бъдат посрещнати – да се търси такъв начин – при това заедно. И все пак, този вариант, колкото и невероятен и фантастичен да изглежда понякога, съществува. И има някои ключови принципа, на които се базира. В статията по-долу ще видите резюмирани три от тях:

 

Три основни принципа за успешно договаряне и споразумяване с някого 

Споразумяването, базирано на нуждите (Needs-based negotiation) е трансформиращо и подкрепящо преживяване. Може да бъде нещо, което очакваме с нетърпение в нашите връзки и отношения. Когато то се получи добре, ние научаваме нещо за себе си и другия и откриваме нови и нови начини да посрещаме потребностите на всички включени. 

 

Има много нива на съзнателност, знание и умения, които допринасят за успешното споразумяване. Успешно споразумяване е такова, в което уважението и свързването водят напред до решения или план за действия, които зачитат и посрещат нуждите на всички в ситуацията.

Засега, нека се фокусираме върху три фундаментални принципа, които са част от успешното споразумяване, базирано на нуждите.

 

1.) Чувствата, нуждите и гледната точка на всеки са валидни и ще бъдат чути. 

Вярата и доверието, че това ще бъде така премахват първоначалната реактивност, която съществува в нас, когато искаме/се нуждаем от нещо. 

От самото начало ние можем да увеличим спокойствието и увереността, като заявим това високо и ясно на всеослушание като форма на успокоение и уверение. Това е също така добър начин да подсигурим, че и ние, и другия имаме енергията да слушаме и да сме присъстващи без да бъдем пометени от някакви вътрешни осъждания или реактивност. 

Това е вид рамка, структура, която ни помага да се чувстваме спокойни и уверени.

Отделете си по две минути за споделяне и след това по още четири минути за рефлектиране и отразяване на това, което сте чули и за предположения и идеи за чувствата и нуждите, които в момента са актуални и присъстващи. 

Когато някой говори повече от две минути, вероятността да бъде чут ясно намалява и вероятността за реактивност се увеличава. 

Да се ангажираме и съобразим с този първи принцип и умение означава и да устоим на изкушението да поправяме това, което казва другия, неговото мислене, информация, възприятие и усещания. 

Само слушане и рефлектиране е всичко, което се прави на този етап. 

Възможността ни да споделим за нашето преживяване е в нашият момент на говорене.

Слушането също така означава да приемем и толерираме дискомфорта от виждането на другия разстроен, което може да означава толериране на нашата собствена несигурност по отношение на приемането ни, както и по отношение на това да ни виждат такива, каквито сме. 

Но толерирането не означава просто да стискаме зъби и да го понасяме. Означава да направим нещо, за да успокоим себе си – нещо като дълбоко дишане, произнасяне на мантра на себе си или практикуване на визуализация. Нашата самоуспокояваща практика е по-важна от това да чуете всяка дума, която казва другият.

С други думи, по-добре е да се движим напред-назад между нашата успокояваща практика и слушането какво казва другият, отколкото да позволим на реактивността да поеме. Винаги можем да помолим другия да повтори нещо, което ни липсва.

 

2.) Да чуваме “не” и отказите като изразяване на нужди

В успешното споразумяване, базирано на нуждите, когато другият каже “не” на някаква идея или молба, която ние отправим, можем да реагираме с любопитство, вместо със затваряне и отдръпване или с разгневяване, фрустриране и настояване. Можем да видим това като “не” на това, което предлагаме ние, заради “да” на нещо друго, което не знаем какво е. 

Бихме могли да кажем:

“Какви твои нужди според теб няма да бъдат удовлетворени, ако кажеш “да” на моята молба?” 

Или: 

“Кои свои нужди защитаваш чрез казването на “не” на моята молба?”

 

Един аспект от увеличаване на нашата способност да слушаме е да практикуваме чуването и приемането на “не” като непряко изразяване на потребности. 

 

За онези, които чувстват неприязън към думата “нужда”, има и някои други начини, по които можем да говорим за нуждите: 

“Какво цениш най-много в тази ситуация? Какво е важно за теб?”

“Изглежда има нещо по-важно за теб в тази ситуация. Склонен ли си да споделиш какво е то??”

“Какво е онова, което те възпира да кажеш “да”?”

“Коя част от моята молба не работи за теб? “

“Какво ще сработи по-добре за теб? “

 

3.) Да се научим да казваме “не” и да оставаме свързани със себе си и с другия 

 

С годините съм видяла как много връзки приключват, защото единият партньор не може да установи граници и да каже “не” и да остане свързан с другия в същото време. 

Влечението да кажем “да”, когато искаме да кажем “не” често е свързано и заобиколено от чувство за вина, дълг, отговорност и съпротивление. 

Когато това се случи, то може да доведе до момент, когато нашата загуба на автономност удря критична точка и единственият начин, който виждаме като възможен да я намерим отново е като приключим връзката.  

 

Когато приключваме някакви отношения заради това, ние обикновено казваме нещо от рода на:

 

“Загубих себе си” 

“Не искам да правя повече компромиси.,” 

“Целият ни живот се върти около теб,”

“Просто не сме един за друг,” 

“Непрекъснато ме караш да правя неща,” 

“Имам нужда от пространство.”

 

Да се научим да казваме “не” като оставаме свързани е това, което ни позволява да проявим грижа към връзката и отношенията, докато запазваме нашите собствените интегритет и автентичност.

 

Ето три неща, които могат да ни помогнат да казваме “не” и да оставаме свързани: 

 

  1. Да изразим нашата загриженост/грижа и да помолим за подкрепа. Например: “Обичам да допринасям за това, което би било хубаво за теб и ме е грижа много за теб! Знам също така, че част от това да бъда здрава е да се грижа за себе си, но да кажа “не” е много страшно за мен. Ако си склонен, бих се радвала да чуя, че можеш да чуеш моето “не” и да продължиш да ме обичаш, въпреки че ще се чувстваш разочарован.”

 

  1. Да установим граници около и за всякакви думи и действия, които другият прави, когато ние кажем “не”. 

Например: 

“Когато аз ти откажа (кажа “не”) и ти започнеш да изреждаш всички неща, коити ти правиш, аз се чувствам много обезсърчена и имам нужда от уважение. Може ли да оставим списъка с резултати кой какво е направил и на какво е казал “да” и на какво се е съгласил и да предложиш друг начин, по който твоите нужди могат да бъдат посрещнати? 

Когато нашето “не” е посрещнато с убеждавания, критикуване, омаловажаване, сравняване, анализиране, ядосване или наказание, е нужно мигновено да поставим граница или мигновено да потърсим помощ, ако не можем да го направим. 

Важно е да съобщим на другия, да го уведомим, че това не работи за нас и не е окей за нас и че бихме искали повече любопитство за нашето “не” и какво ни спира да кажем “да”, от какво имаме нужда, както и да намерим начини за създаване на повече взаимност и свързване, отколкото раздалечаване.

 

  1. Хубаво е редовно да се ангажираме с и да участваме в значими дейности и разговори отвъд моментите, в които е нужно да се споразумяваме с другия/другите (партньор, дете, роднина, приятел, колега) за някакви неща. Това повишава нивото на свързване и качеството на връзката. 

 

Поддържането на ангажираност с онова, което е уникално смислено, забавно и подхранващо за нас самите, ни помага да запазим увереността си да кажем “не” и да се доверим, че можем да посрещнем нуждите си по друг начин, когато другият не е в състояние да ни чуе и съдейства в конкретен момент.  

 

Още едно важно нещо, което е нужно да се помни е, че когато при споразумяване нещата се “закучат” и зациклят, това често се дължи на факта, че единият или двамата сме се привързали към конкретен резултат и стратегия за посрещане на потребностите ни и не се отваряме за други. Тоест – често, когато споразумяването не върви, това е защото объркваме нуждите със стратегиите.

Когато универсалните потребности, които са в нас не са ясно назовани, няма пространство да мислим и търсим нови стратегии, с които да ги посрещнем.

Можем да си подсигурим, че търсим решения върху удовлетворяването на нужди, а не настояваме за конкретна стратегия, като запишем нуждите някъде и ги виждаме – на табло, дъска или нещо друго. Или пък използваме списъка с нужди при конкретен разговор и ограждаме онези, които са актуални за нас в момента и на които търсим някакво удовлетворение. 

 

Практика

 

Както всичко останало, и тук практиката е най-важната.

Ако за вас е важно да се споразумявате с другите по начин, който е удовлетворяващ и за двете страни, поставете фокус върху това през следващата седмица и изберете да се свързвате и разговаряте и споразумявате с другите, водени от горните принципи. 

 

Източник: La Shelle Lowe-Charde

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •