Възможна причина 2
Едно от обстоятелствата, които правят даването на обратна връзка трудно е предишна история, която имаме с човека, на когото искаме да дадем обратна връзка. И ако в миналото сме правили опити да дадем обратна връзка и тя не е била добре приета или чута или пък ние не сме успели да изразим ясно намерението си и вместо да се разбере като любов и подкрепа – се е чуло като критика, обвинение, осъждане. Или пък когато наистина е било критика – примесено с критика. Затова едно възможно препятствие е минало, което не е сработило – това прави бъдещата обратна връзка по-трудна. Когато историята ни с другия човек е подобна, тогава ние сме много предпазливи, много внимателни, много дистанцирани или резервирани в това да се обърнем отново към този човек. Защото не искаме отново неефективна обратна връзка, искаме ефективна обратна връзка.
Където и да е – на работно място или в какъвто и да е вид връзка и отношения, когато имаш история с някого, няколко са нещата, които се случват:
- Едното е, че другият човек е предразположен да е в защитна позиция и да се отбранява, защото вече са били нещастни с начина, по който преди да се развили нещата.
- Друго нещо е, че ние самите сме по-предпазливи, а и напрегнати, което автоматично може да доведе до това самата обратна връзка да не върви гладко.
Тоест – когато имаме предишна история с някого, има динамика и вид напрежение и от двете страни, които са способни да способстват за възпроизвеждане на историята и случването на нещата по същия начин.
Това, което можем да направим в моменти и ситуации като тази е изрично да назовем, адресираме и признаем наличието на тази история и да поканим другия човек да се опитаме заедно да държим един опит да направим нещата различно. Това може да изглежда по следния начин: като отидем при другия човек и кажем нещо подобно на: „ Знаеш ли, знам, че в миналото съм се опитвал да ти кажа някои неща и те са ти звучали като обвинение и аз съм наистина тъжен за това, защото моята цел беше да се опитам да споделя и да се свържем и да постигнем взаимно разбирателство между нас.“ – и оттам можем или да поканим другия човек да говори и да ни разкаже за своето преживяване на това общо минало и да го приемем с емпатия, от което той може да се отпусне със спокойствие и доверие между вас, или може да продължим като кажем: „Бих искал да опитаме отново и в момента, в който чуеш нещо различно от подарък и принос за теб (ценна информация за теб) – моля те, спри ме и нека се свържем за момент и да видим какво в действителност имам предвид.
И двата начина са възможни, основното е да се признае историята и по този начин да се създаде споделен момент за нов опит.
Оставете коментар