Колко често във връзка с конкретни поведения на някое дете като тръшкане, плач, удряне, викане, мрънкане или привличане на вниманието на възрастните, чуваме фразата “търси внимание”?

Това е, може би, едно от основните обяснения на родители, учители, а и като цяло – възрастни – че детето иска внимание.

А какво би станало, ако…

…сменим перспективата – и всеки път, когато помислим за някое дете като за “търсещо внимание”, не опитаме да променим тази фраза на “търсещо връзка/свързване” и да видим как това би променило нашата перспектива, отношение и действие.

Децата не търсят внимание. Когато са емоционално или физически притеснени или под стрес, децата търсят да се свържат с възрастен, на когото имат доверие. Ако това се получи и такъв човек има насреща, те се чувстват защитени, сигурни и спокойни отново.

 Нека наистина опитаме да преформулираме тази така известна фраза, базираща се на убеждение-схващане, че децата търсят вниманието ни, изразено с негативно отношение (сякаш е нещо негативно и лошо да търси човек вниманието на близките си) и да помислим/погледнем какво може да стои в основата като една по-дълбока нужда. Да погледнем отвъд поведението само по себе си – към неизразените нужди (които всъщност детето изразява по този начин). Защото всяко поведение е провокирано от нужди – задоволени или не. Всяко деструктивно поведение е един опит да се изразят незадоволени нужди.

Зад “търсене на внимание” може да стои (молба за…)-

• “търсене на връзка” (свържи се с мен, виж ме) -някой да се свърже с мен, да ме види, да ме приеме, да покаже интерес.
• “търсене на разбиране” (разбери ме)
• “търсене на сигурност”

И трите – връзка, сигурност, разбиране, са базови човешки нужди.

Когато детето не ги усеща посрещнати и задоволени, то дава знак за това, изпраща ни сигнали, понякога направо ни залива със сигнали.

И всеки път, когато ни се стори, че детето ни “търси внимание”, можем (една налична опция за нас е) да се запитаме каква нужда стои зад това и какво наистина можем да направим по въпроса.